В статията минало време която чета и момента и се връщам назад в годините когато бяхме малки .Аз лично помня моят роден град още по назад във времето от средата на 60 те години , помня старата главна улица , понея минаваха автобусите и други автомобили , и досега се чудя как се разминаваха тези превозни средства по тази тясна улица , от двете страни на улицата имаше магазини и ресторанти , а в горният краи близо до сегашният партиен дом бяха и жабките малко шадраванче обградено с бронзови отляти жабки от които течеше вода . Имаше и още интересни неща които съм запаметил във съзнанието си като дете но наи важното беше ,тихият и спокоен живот които ни съпътстваше до 1989 г , след тази година виждаме упадъка на моят роден град и на тази тенденция не и виждам края . Градът в които имаше триста предприятия и завода , които беше на четвърто място по икономика във България и в които нямаше почти никаква безработица , сега е станал за оплакване и от близо 280 хиляден град сега едвали имаме повече от 160 хиляди . Ето това е моят роден град забравен и от бога и от държавата , вппрочем такава е съдбата и на другите голями градове на нашата окаяна държава без столицата София рабирасе , и когато се връщам назад във годините благодарение на тези спомени които прочетох сега искрено съжалявам за безвъзратно отминалите времена , времена на нашето детсво.
В статията минало време която чета и момента и се връщам назад в годините когато бяхме малки .Аз лично помня моят роден град още по назад във времето от средата на 60 те години , помня старата главна улица , понея минаваха автобусите и други автомобили , и досега се чудя как се разминаваха тези превозни средства по тази тясна улица , от двете страни на улицата имаше магазини и ресторанти , а в горният краи близо до сегашният партиен дом бяха и жабките малко шадраванче обградено с бронзови отляти жабки от които течеше вода . Имаше и още интересни неща които съм запаметил във съзнанието си като дете но наи важното беше ,тихият и спокоен живот които ни съпътстваше до 1989 г , след тази година виждаме упадъка на моят роден град и на тази тенденция не и виждам края . Градът в които имаше триста предприятия и завода , които беше на четвърто място по икономика във България и в които нямаше почти никаква безработица , сега е станал за оплакване и от близо 280 хиляден град сега едвали имаме повече от 160 хиляди . Ето това е моят роден град забравен и от бога и от държавата , вппрочем такава е съдбата и на другите голями градове на нашата окаяна държава без столицата София рабирасе , и когато се връщам назад във годините благодарение на тези спомени които прочетох сега искрено съжалявам за безвъзратно отминалите времена , времена на нашето детсво.
ОтговорИзтриване