Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.
Н. Лилиев А ето ударен едно стихотворе На КОМ
http://zvezdichka.blog.bg/poezia/2010/04/01/spomen-za-zmei-gorianin.521547?reply=1899103
Тези епиграми ги взех от сайта,, Читанка ". Какви мисли ми дойдоха докато ги четох?
Каква файда, че тук "зоратаме й огряла първи път ",
щом пак тя си гря когато
ме съди "Народен съд"?!
1951
Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели -
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
1950
Капка по капка - сбира се вир;
бомба по бомба - сигурен мир!
1950
Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират ...
1950
Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен стражар слухти ...
1937
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва! ...
1950
Господи, ако спасиш света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще Те възлюби и прослави!
1951
Женското сърце е разтегливо,
майчиното - непроменливо.
1951
Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.
1950
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951
На Иван Вазов
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд ...
1950
На един поет
Че ти не си поет - не е беда, -
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, това идва от,
че пишеш и печатиш без умора.
1950
На един художник
Напразно се гневиш, човече,
че нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват красотите.
1950
Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но - слава Богу - имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938
Писателю, за жътвата не трябва
ни сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите за да си вадиш хляба,
ще трябва да ги сееш дълго време.
1950
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, -
а с ума си "далновидно-бистър"
да си се сдобил с имотец скъп.
1947
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, -
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
Няма нужда от пророци
днеска на земята; -
натежала от пороци -
тя си знай съдбата.
1950
Окото синур няма
и страда от това;
такваз земя голяма -
то вижда къс едва.
1951
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.
1936
От знания много едно съм
измерил и с моя везна
"Жената със златния косъм"
е всякоя чужда жена.
1950
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години - ето:
депутат им станало детето.
Така се днес развиват
световните събития,
че щом се не посвива
пак бит ще бъде бития.
1949
Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва - славно!
Но в друго нещо тука е бедата -
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946
Синеока незабравка
е съседката ни Здравка,
ала повече се помни
със гърдите си огромни.
1951
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта -
намираш злато и сребро.
1951
Другарят -
господин -
бай Атанас
стои позиция на сигурна:
да бъде винаги на власт
и никога във опозиция!
1950
Ще дойде пролетта, но тя
едва ли с цвят ще е накитена; -
та ка ще разцъфтят цветя
върху земя на кръв наситена!
Магията на билките!
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.
Н. Лилиев А ето ударен едно стихотворе На КОМ
Отселе я вижу потоков рожденье.
И грозное первых обвалов движенье.
Пушкин
Оставих ви без горест, о, велики долини,
ливади миризливи и сенчести градини:
високо, към небето, стреми се моят кон.
Аз чувствам се близко до светлий небосклон.
А ямите бездънни ми зеят под краката
и буките столетни шумтят в дълбочината.
На пътя ми въз върха висок, пустинен, див,
бял облак се изпречва кат призрак странен, жив
и движи се, и мърда над стръмнините крути,
като кораб въздушен с платната си надути.
Зад мен, пред мен се се дигат плешивите глави
на ридове, покрити с папър и треви:
ветрищата играят и конят ми послушни
по стръмнината пъпли с извивки лъкатушни.
Пред взора ми омаян, от север и от юг,
на всякоя минута изпъква изглед друг
и нови хоризонти, и небеса по-ясни,
и видове чудесни, един от друг по красни,
гори, поля, долини, се сливат в чуден цвет,
хармония и хубост, и тишина навред!
Но ето ме на върха и вихърът мъгляви
пред мен ктат сън премина, остави простора ми.
О, чудо О, картина Кацнал на тез скали! -
на тоз престол грамаден на бури и орли -
аз гледам в далний север, през степите сънливи,
примрежения призрак светливи на Дунава:
на юг се очъртава сред океан злато
на Витоша гигантска сърдитото чело:
зад нея снежна Рила огромни дига плещи,
а по-далеч се мяркат Родопите зловещи.
А още по-нататък аз жадно впивам взор
и фъркам със душата през синия простор
в оназ страна печална и сродна, и прекрасна,
де мойте братя пъшкат в неволя най-ужасна.
Забравени от нази, от Бога, от светът,
на мстителния варвар те падат под гневът.
И виждам там при Вардар, шумливи и кристални,
окови и тъмници, и образи страдални,
очи, ръце, напразно обърнати към нас.
О, братя македонци, поклон горещ на вас!
Един сред тез пространства, избегнал от светът,
на тез пустини неми понятен ми й гласът.
Свидетели безсмъртни на векове минали
аз в тях чета, разбирам кат в някои склижали,
на мирови преврати дълбоките следи
и славата геройска на нашите деди.
И в облаците, дето на върха там се трупат
кат ято сиви орли, накацали въз трупът,
аз видя сенки сродни и духове безчет,
слезнали от небето за тоя долен свет.
Пред мойте очи будни, пред моят ум крилат
от призраци и мисли минува рой познат:
миналите епохи с сегашните се срещат,
събитья стари, нови в едно се кадро смещат,
на робството при стона ехти победний звук,
юнаци, мъченици, ведно възкръсват тук:
при Крума стои Ботев, при слепия Иваца
е Левски, герой разпнат: при Симеона каца
орелът руски: Гурко със Самуила там
ведно летят и водят дружините насам ....
Оттук окото волно прегради не намира,
вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша.От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми:
и, както тез могили без тръне и без храсти
душата ми е чиста от зависти и страсти,
и пълна с упоенье забравя за светът,
при туй величье нямо утихнува ядът,
и само ветровете - въздушни буйни орди,
от връх на връх пренасят напевите си горди.
Приветствам ви сладко, далечни висини -
Амбарице, Купено, в лазурни глъбини
челата си забили безгласни великани,
мен родствени и близки, със облаци венчани.
Картините ви дивни, познати са на мен,
те спомени възбуждат свещени тоя ден
за дни фъркати, красни, кога с другари млади,
кат сърни летяхме над бездни, водопади
и от хълмите голи ветрищата със вой
отнасяха кат плячка далеч калпака мой.
Минаха веч години от туй щастливо време.
Ала и днес духът ми, кат фърля всяко бреме,
крилат лети, играе в лазура и светлика
над твоите обятья, о, планино велика!
Аз жадно се опивам с безкрайния ти шир,
с живителний ти въздух, с дълбокия ти мир,
със твоят вид чудесни, със твойта дива хубост,
със твойта свобода и девственост, и грубост,
и кат орела диви - твой домакин крилат,
аз гордо поглед фърлям над всичкий долен свят.
Берковица 1880
И аз имам два незабравими спомена от Ком.При първият от тях имаше гръмотевична буря и мълниите удряха върху камъните по ливадите.Пред мен гръмотевица падна върху стадо овце и уби няколко от тях.
Вторият път се прибирах от Ком и когато бях на Голата глава, върху Зелената глава паднаха стотици мълнии.Двата върха са отдалечени на около километър.Изнесено ми бе гръмотевично шоу.
А сега ще препиша още едно стихотворение от Вазов.Някои ще разберат стихотворението На Ком точно толкова, колкото Младен красотата на природата.
МЛАДЕНЕ, ЧУЕШ ЛИ?
- Младене, чуьш ли как гората шушне?
Тя стене и въздиша!
-Не, господине: вятърът я люшне,
и тя шумти, и друго се не слиша.
- Младене, чуйш ли ти плача на скока
в това долище диво?
- Не, туй водата от скалата висока
шурти, та тя буботи тъй гръмливо.
- Я чуй как славей в песен там излива
любовната си мъка,
и колко сладка скръб се в нея скрива!
- И он у нас, кат всяка птица цвръка.
Честит, Младене, с таз душа свободна
от спомени, копнежи ...
Мълва за теб мълвата е природна -
овече за Змей Горянин може да прочетете тук: http://zvezdichka.blog.bg/poezia/2010/04/01/spomen-za-zmei-gorianin.521547?reply=1899103
Тези епиграми ги взех от сайта,, Читанка ". Какви мисли ми дойдоха докато ги четох?
Има ли ли сме преди девети септември свобода, която да сме загубили? Свободният човек си е винаги свободен.
Каква файда, че тук "зората
щом пак тя си гря когато
ме съди "Народен съд"?!
1951
Щом не са жените вече дами,
щом са хулиганите писатели -
сбогом, мои крехки епиграми,
мои малки весели приятели.
1950
Капка по капка - сбира се вир;
бомба по бомба - сигурен мир!
1950
Всички честни патриоти
Ботев имитират, -
ах, защо ли като Ботев
и те не умират ...
1950
Българийо любезна,
как хубава си ти!
Където да излезна -
зад мен стражар слухти ...
1937
На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.
1950
Какви години, Боже! Да си печелим хляба
с това, което можем, а не с което трябва! ...
1950
Господи, ако спасиш света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще Те възлюби и прослави!
1951
Женското сърце е разтегливо,
майчиното - непроменливо.
1951
Ти не мисли, че на обидите
бих отговорил със обида;
да се сравнява с какавидите,
могла би само какавида.
1950
Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.
1951
На Иван Вазов
Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд ...
1950
На един поет
Че ти не си поет - не е беда, -
не са поети твърде много хора;
бедата, драгий, това идва от,
че пишеш и печатиш без умора.
1950
На един художник
Напразно се гневиш, човече,
че нямало изкуство вече!
Я виж, например, как жените
си дорисувват красотите.
1950
Един през друг се хората изреждат
съвет да дават: как се управлява,
но - слава Богу - имаме надеждата,
че Бог рога на крава зла не дава!
1938
Писателю, за жътвата не трябва
ни сърп, ни жетварка, ами семе;
от книгите за да си вадиш хляба,
ще трябва да ги сееш дълго време.
1950
Не е лошо да си бил министър,
стига да не си бил много тъп, -
а с ума си "далновидно-бистър"
да си се сдобил с имотец скъп.
1947
Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, -
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?
1938
Няма нужда от пророци
днеска на земята; -
натежала от пороци -
тя си знай съдбата.
1950
Окото синур няма
и страда от това;
такваз земя голяма -
то вижда къс едва.
1951
От малък още лъжеше за трима
и глупостта му беше несравнима;
от мързел не научи занаят,
та затова - избран бе депутат.
1936
От знания много едно съм
измерил и с моя везна
"Жената със златния косъм"
е всякоя чужда жена.
1950
Свързали се чума със вампир,
сътворили щастие и мир;
като минали години - ето:
депутат им станало детето.
Така се днес развиват
световните събития,
че щом се не посвива
пак бит ще бъде бития.
1949
Ех, сладко нещо е, безпорно, свободата:
живей човек и й се радва - славно!
Но в друго нещо тука е бедата -
да: гладна свобода е робство най-безправно!
1946
Синеока незабравка
е съседката ни Здравка,
ала повече се помни
със гърдите си огромни.
1951
Така е нареден света,
че всяко зло е за добро:
загубиш ли си съвестта -
намираш злато и сребро.
1951
Другарят -
господин -
бай Атанас
стои позиция на сигурна:
да бъде винаги на власт
и никога във опозиция!
1950
Ще дойде пролетта, но тя
едва ли с цвят ще е накитена; -
та ка ще разцъфтят цветя
върху земя на кръв наситена!
Магията на билките!
След закуска днес с торбата,
тръгвам бодро към гората,
всеки горски кът ме блазни,
да събирам билки разни.
Знам къде да ги намирам,
стрък по стрък да ги сортирам,
коренчета аз копая
и какви добре си зная.
Ще откъсна жълти еньовиче,
коча билка и бяло подъбиче,
дяволска уста и ментата бласкун,
орлови нокти, репей, гръмотрън.
С малко повече късмет и тръпка
ще открия котешката стъпка,
на дякон Левски билката е тя,
лекувал с нея всичко без следа.
Ще изплета ЗА меня магически венец
от здравец, мащерка и жълт равнец.
мат я всички
Попитали Талес:
-Кое е онова нещо, общо за всички хора през всички времена?
-Надеждата, - отговорил той - имат я даже тези, които нямат нищо.
Попитали Талес:
-Кое е онова нещо, общо за всички хора през всички времена?
-Надеждата, - отговорил той - имат я даже тези, които нямат нищо.
... ... ... ... ... ....
Пророчеството на Индианците Кри
Само когато бъде отсечено последното дърво,
само когато бъде отровена последната река,
само когато бъде уловена последната риба,
само тогава се оказва, че парите не се ядат.
само когато бъде отровена последната река,
само когато бъде уловена последната риба,
само тогава се оказва, че парите не се ядат.
... ... ... ... ... ....
Кой трябва да се промени
На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
-Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.
На ученика, който винаги критикувал всички останали, учителят казал:
-Ако търсиш съвършенство, стреми се да промениш себе си, а не другите. По-лесно е сам да обуеш сандали, отколкото да покриеш с килим цялата земя.
... ... ... ... ... ... ...
Ехото на живота
Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - Се чуло в отговор.
-Кой си ти? - Учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - Дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - Свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - Чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - В недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - Последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...
Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...
Баща и син отишли в гората. Момчето се ударило в камък и закрещяло:
-Аааа ...
-Аааа ... - Се чуло в отговор.
-Кой си ти? - Учудено извикало момчето.
-Кой си ти? - Дошло отдалеч.
-Къде си? Покажи се!
-Къде сиии? Покаже сеее!
-Страхливец! - Свило пръстите си в юмрук момчето.
-Страхливец! - Чуло се в отговор.
-Татко, какво става? - В недоумение се обърнало детето към баща си.
А той се усмихнал и извикал силно:
-Аз те уважавам!
-Аз те уважавам! - Последвал отговор.
-Ти си най-добрият!
-Ти си най-добрият!
-Хората наричат това явление "ехо", - обяснил бащата на сина си - а аз го наричам "живот", защото той ти връща всичко, което казваш или вършиш ...
Всичко, произтичащо около нас е отражение на самите нас ...
... ... ... ... ... ... ... ... ... ....
Струва ли си?
Веднъж упрекнали Платон за това, че е беден. Той отговорил:
-Нужно ли е да се стремя да придобия това, което алчността и скъперничеството щателно охраняват, а щедростта и разточителството в края на краищата унищожават?
Веднъж упрекнали Платон за това, че е беден. Той отговорил:
-Нужно ли е да се стремя да придобия това, което алчността и скъперничеството щателно охраняват, а щедростта и разточителството в края на краищата унищожават?
... ... ... ... ... ... ... ... ... .
href="http://zaknigi.com/view.php?id=898" target="_blank">Йордан Йовков - Старопланински легенди
http://zaknigi.com/view.php?id=898
