Спорт, Мода , Политика , Вестници , Списания


Циганска каруца по път незнайно за къде



(демографски и социалнопсихологически факти и хипотези за циганизирането на България)
проф. Петър Иванов,
Варненски Свободен Университет
“Революцията” от 1989 г. бавно и неизбежно се превърна в маскарад. Нови маски, нови жестове, нови политически идеи и платформи скриват отчайващи истини: за корупцията и мафията, за зашеметяващата престъпност, за болестите и високата смъртност, за бедността, за свирепия глад.
Но най-дълбоко е потулена, естествено, най-ужасната истина – истината за бъдещето на българите като нация.
По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от сто години.
Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Санстефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км.
В отнетите земи спрямо българското население се провежда открита асимилаторска политика: затриват се българското самосъзнание, език, национална култура, нрави, обичаи, традиции.
Известно е отдавна, че българското общество на територията на България винаги е включвало основна маса българи плюс определен брой етнически малцинства (турци, цигани, евреи, арменци и др.)
През 1932 г. според националното преброяване всички малцинства представляват общо 16,3%, като турците са 608 000 души, циганите – 83 000 души. През 1956 г. турското малцинство възлиза на 656 000 души (голяма част от него през 1951 – 1952 г. се изселва), а циганите са вече 198 000 души.
Преди печалния “възродителен процес” турците са вече около 1 200 000 души, от които по данни на турската преса 140 000 остават след “екскурзията” в Турция, където са и до днес.
Преброяването през декември 1992 година сочи 1 078 000 турци, а циганите са представени с изключително съмнителната цифра 257 000 души. Според експертни данни и демографски екстраполационни анализи истинският брой на циганското малцинство през 1992 г. би следвало да е бил около 650 – 700 000 души, тъй като е налице трайна демографска тенденция циганският етнос в България за двайсет години да се удвоява. В същото време общото население на България, което след Освобождението от турско робство през 1878 г. винаги се е увеличавало, през последните десетина години рязко намаля в резултат както на масивни емигрантски потоци, така и поради ниската раждаемост на българския етнос и високата смъртност на целокупното българско население.
И така, в началото на Третото хилядолетие демографската картина на България е следната: общо население – 7 600 000 души, българи – 5 250 000, турци – 1 150 000 души, цигани – 1 100 000 души (Според циганските лидери 14,4% от населението на България е циганско, така че числата съвпадат), други малцинства – 100 000 души.
Ако демографските тенденции не се променят през 2020 г. циганите ще са приблизително 2 000 000 души, турците – 1 500 000 души, а другите етноси – 1000 000 души (тук следва да се прибавят и очакваните заради отворения Шенген незнайно колко имигранти, които може да са и стотици хиляди), а българите ще стигнат обезсърчаващото число 3 780 000 души, много голяма част от които възрастни хора и старци.
През 2050 г. тези българи, които все още са останали, отдавна ще са екзотично етническо малцинство. Този факт беше предсказан преди десетилетия от уважавани професори статистици от Софийския университет и отдавна е обществена тайна, но поради понятни причини винаги е бил игнориран от политиците и държавниците на България.
През 70-80-те години на XXI век българи като етнос просто няма да има.
Населението на държавата, която очевидно ще се нуждае от преименуване (ако вече не е част от друга балканска държава), ще се състои главно от цигани и турци в приблизително съотношение две към едно.
В момента в България тече изключително всеобхватен и дълбинен процес на циганизиране на нацията. Въпреки че този процес е най-очебийното демографско, социално, икономическо и духовно-културно нещо, което става на нашата територия, той е най-укриваният и най-премълчаваният поради включеността му в общата тенденция на дебългаризиране и съсипване на държавата ни, от които имат интерес както не малък брой солидни балкански и небалкански субекти (включително и международни институции и обединения), така и определени вътрешни сили и общности.
“Циган”, по-точно “ци хан” е понятие на повече от 2 200 г. Най-древният известен извор, където то е използвано като етнически синоним на скитничество, чергарство, номадство, е старинна китайска хроника “Бей Ши”. Още от тогава циган, циганин, освен като етнос се схваща и като специфичен начин на живот, който очевидно много харесва на някои протоиндуски демоси, настанили се в Европа и на Балканите.
И сега циганството е по-скоро мироглед, начин на живот и устройство на битието, отколкото етническа идентификация. Този начин на живот включва:
1. Леност, мързел, нагласа за неработене. През комунизма, когато имаше хиляди свободни работни места, циганите не ги заемаха. Протестиращите цигани никога не скандират “Искаме работа!”. Няма цигани, които да искат земя за обработване, тъй като този начин на живот отрича труда;
2. Егоизъм;
3. Безотговорност към семейство, деца, родители, държава;
4. Незачитане на институцията “собственост”;
5. Живот по схемата “Ден за ден”, без оглед и грижи за бъдещето;
6. Крадливост (най-характерна черта);
7. Лъжливост, измами, коварство;
8. Свадливост, конфликтност, отмъстителност;
9. Простотия и цинизъм;
10. Специфична примитивна романтика;
11. Традиционна престъпност (около 80% от осъдените по българските затвори са от циганския етнос; и това е така не само в България);
12. Страст към пари и особено към злато (прочутите златни накити и златни зъби на циганите и циганките);
13. Липса на хигиенни навици;
14. Силни афекти, емоционална инконтинентност;
15. Нахалство, бруталност и др.
Има и няколко мита, които битуват твърде отдавна и обикновено се поставят извън всякакво съмнение. Но те съвсем не са безспорни и според мен въобще не са верни.
Ø Първият мит е, че циганите са бедни. Не е вярно. Всеки циганин има злато. Циганските булки се купуват за десетки хиляди левове. Почти всяка циганска къща има телевизор, видео, сателитна антена. Не са малко и циганските леки автомобили. Богатите цигани като процент не са по-малко от богатите българи. Само този, който не е виждал циганска сватба, цигански празници (Васильовден, Гергьовден и др.) и цигански погребения, може да счита циганите за бедни.
Ø Вторият мит е, че циганите се нуждаят от помощ и грижи. Не е вярно. Поради манталитета си те не ги искат. За тях помощта няма нравствени стойности. Те се интересуват само от безвъзмездното получаване на пари или други материални неща (продукти, дрехи и др.). Схващат помощта, която получават, като успешно състояла се кражба от самото общество и се гордеят с нея. За сравнение при един българин получаването на социална помощ е и нравствен въпрос, и обикновено повечето бедни българи се срамуват от този факт.
Ø Третият мит гласи, че циганите имат същите личностни качества като българите. Не е вярно. Генетично и психологически циганският етнос е твърде различен от българите.
Ø Според четвъртия мит циганите крадат, защото са принудени да крадат. “Крадем и ще крадем, защото сме гладни” - казват самите цигани. Този мит също не е верен. Кражбата при циганите произхожда от самата им природа и е заложена в тях като традиционна форма на битие. Поради циганството си и най-ситият и най-богатият циганин не би се посвенил да открадне.
Ø Петият мит твърди, че циганите са непоправими. Не е вярно. Съвременното общество по принцип притежава средства да промени начина на живот на даден етнос и да го социализира, а от там да измени в положителна посока и неговите нравственост, психични особености и поведение. За това има достатъчно красноречиви примери, например в САЩ по отношение на негрите и индианците.
В България циганите са над 60 автохтонни групи с характерни особености на битието си, със своя култура, обичаи и нрави. Не е прието да се женят извън своята група. Изповядват различни религии - от исляма до различните протестански секти. Говорят на различни езици: български, турски, влашки и, разбира се, цигански в няколко диалекта. Най-известните цигански групи са: йерлии (уседнали), кърдараши (чергари), лингурари (копанари), бургуджии (правят бургии), урсари (мечкари), келдерари (калайджии), грастари (ловари) и др. Тази еклектична система от най-разнообразни капсуловани групи фактически започва да доминира, като успешно завзема и духовно-културното пространство на България.
Как става това?
Първопричината е известната българска толерантност, граничеща с примирение и мазохизъм. Факт е, че циганите се чувстват много добре в България.
Това прави силно впечатление на Запад; вестник “Дейли Телеграф” преди врме писа, че циганите са много по-добре в България, отколкото в съседните източноевропейски страни.
Истината е, че циганите виреят там, където ги търпят. Такава търпимост към тях и тяхното асоциално поведение, каквато има у нас, не е възможна никъде по света. Можете ли да си представите какво би се случило с нашите крадливи и нахални цигани в Германия например, или даже в съседна Турция?
Символно значение има непонятен за мен факт, че в България сме заставени да наричаме циганите си “роми”, както те сами се наричат на циганския си език. Всички народи по света без изключение от хилядолетия назовават този етнос по обичайния древен начин с име, чийто корен е въпросното старокитайско “циган”, или с дума от собствения си език. За англичаните те са “цингаро” или “джипси”, за германците – “цигойнер”, за французите – “житан” или “боемиян”, за италианците – “дзингаро” или “житано”, за гърците – “циганос”, за руснаците – цъйган и т.н.
Само в България сме длъжни не само да слушаме новини на чужд език, но и да идентифицираме един етнос с дума не от официалния български език.
По същата логика би следвало например германците да ни се сърсят, че не ги наричаме “дойче”, а англичаните – че не ги наричаме “инглишмен” и т.н.
Само много невежи хора не са в състояние да видят в този парадоксален реверанс към циганите истинския смисъл и далечната цел на подмяната. Новото за българина понятие “ром” му звучи необичайно и сякаш има друга семантична стойност. То му внушава: “Лоши сме, но сме си ние. И ти, българино, вече си длъжен да се съобразяваш с нас. А не ние – с теб”.
Според класическата Теория на културните кръгове (Ф. Гребнер, В. Шмидт и др.) в едно етнопространство (като българското) могат да възникнат нови връзки между елементите на националната култура, да се развият, да обхванат и да доминират цялостния духовно-културен процес и самото битие на демоса, както и неговото по-нататъшно развитие. Този културен кръг слага начало и/или съпътства ред същински етнически процеси: акомодация, адаптация, акултурация (изменение на националната култура), миксация (смесване на етноси), асимилация (в нашия конкретен случай просто циганизиране на българите).
Тези етнически процеси текат сега у нас. Според мен акомодацията и адаптацията са завършени с приемането от страна на държавата и обществото на наименованието “роми”.
Понастоящем сме свидетели и участници на протичането на главния процес – акултурацията.
В обозримо бъдеще на база на демографските реалии, за които вече говорихме, ще започне и процесът на асимилация на българското малцинство от преобладаващото циганско (и турско) население.
В същото време характерните за всяко съвременно гражданско общество процеси на социализация и инкултурация (постепенно приемане от страна на малцинствата на националната култура и на националния дух) при циганите у нас въобще отсъстват, даже съвсем напротив: българското мнозинство по култура и дух се променя в нежелана посока, циганизира се.
Причините за това са: капсуловаността и етническата енергия на циганския етнос, нехайството на държавата и политиците, нихилизмът и апокалиптичността на обществото, външни фактори.
Неусетно в българската национална култура и в българската душевност навлезе циганското. Електронните медии, особено телевизиите, са задръстени от цигания. Каналите охотно показват направени с необичайни за друга тема захлас и умиление предавания и филми за циганите, например като филма “Черната лястовица”. Всички наши знаменити шоумени и актьори от ранния Тошко Колев с “Иръпшените” и Слави Трифонов до Георги Мамалев, Чочо Попйорданов (какво ли би казал дядо му Миле от македонската народна песен, ако го види да се прави на циганин), Мартина Вачкова, Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, Мая Новоселска и Кръстьо Лафазанов, които определено имат силно въздействие върху обществената психика, считат за висше задължение да се изявяват в циганско амплоа.
Стилът на продукцията на доста солидни културни институти гравитира към циганското.
Всеки ден в най-четените български ежедневници виждаме ярки прояви на цигански жаргон даже в заглавията на първа страница; виждаме откровени прояви на циганска субкултура в самото съдържание на материалите и в тяхната стилистика.
Да ме прости Господ, но прекомерно много цигански мотиви и обсесии има в творчеството и на такива културни титани като Николай Хайтов, Йордан Радичков, както и при много по-скромните откъм възможности Дончо Цончев, Александър Томов и др.
Циганията вече е национално идентифициращ феномен. Тя спечели всички битки в естрадната музика в шоубизнеса, в аудиоиндустрията, в дискотеките и ресторантите, навсякъде. Националната интонационна среда и обществения саунд в държавата категорично, трайно и безвъзвратно са завоювани от циганско-българската чалга. Българското вече не се идентифицира с “Излел е Делю хайдутин”, а с мегахита “На теслата дръжката”.
Еманацията на българската национална култура вече отдавна не е Николай Гяуров, а … сливенският циганин Кондю с неговите абсурдни ала Димчо Дебелянов, представете си, чалга-парчета. Кондю е символ на циганизирането на българската култура и на българския дух и е първият триумфатор и вестител на финала на циганската акултурация на България. Той като всички гении е изпреварил малко времето си и всъщност е знаменателна фигура от бъдещето на България, любезно и милостиво украсила скромното ни настояще.
Промяната на националната идентичност на българите в посока на циганизиране особено остро се усеща при по-младите. Освен чалгата като музика, младите, в това число и студентите даже е от престижни университети, все повече харесват циганско-турските танци (кючеци, гюбеци) с всичките ориенталски иширети – върху масата, с бутилки, с метли и др. Без тях за жалост вече не става никакъв купон.
В самото начало на циганската културна инвазия циганското се вижда просто като мода (спомняме си световното модно увлечение по “Джипси кинг” преди години), впечатлява безобидната му забавна страна, схваща се като необичайна екзотика.
В циганията има и привлекателни за някои хора откровени ескапистки елементи (ескапизъм – бягство от действителността). Но постепенно циганското става близко, става привичка, става нужно. И… навлиза в собствения духовен идентитет, влиза в душевността на българите.
Циганският жаргон, циганско-тарикатското поведение и особено циганската безпардонност и хиперсвобода също се харесват на по-младите, очароват ги като контрапункт на прозаичните и затруднителни семейни, училищни и обществени задължения.
Най-трагичното е, че успоредно с това и поради това, в българското национално самосъзнание избледняват патриотичните идеи и мотиви, губи се националният дух. (Кой още харесва българските възрожденски песни?)
Интериоризират се както циганският начин на мислене, така и характерната циганска безнравственост.
Циганският модел на поведение вече е наложен в обществото ни.
Кражбите, също като в циганските групи, в България вече не са нравствено укорими. Даже и премиерът не се трогва от очевидни злоупотреби, присвоявания и золуми.
Лъжата и измамата, включително и политическата измама вече въобще не впечатляват българите, защото съвсем по цигански те ги считат за най-нормални, даже похвални неща. Евалла за гяволъка, бате.
Също както при циганите нахалството, примитивната хитрост, двуличието и ласкателството заместват отдавнашните български добродетели като доброта, достойнство, честност.
Социалнопсихологическите изследвания показват, че българинът все повече става циник и егоист. За него всяка почтена постъпка е смешна и нелепа. Той все повече мрази труда и се срамува от него. Все по-много използва цигански номера (рушвет, изнудване, просия, издевателството и др.) И все по-често като циганина мисли и планира само днешния си ден; става все по-безотговорен към собственото си бъдеще.
Всичко това можем да го видим като факт и в самия български парламент. Там словесните и ръкопашни схватки са типично по цигански нагли и с гротескна афектация, а работата – по цигански вяла и безотговорна.
Въобще налице е очевидна тенденция цялостното обществено поведение на българите да става по-просташко, по-циганско.
В този контекст съвсем логично възниква въпросът “Какво прави държавата?”. Този въпрос обаче може да бъде зададен само от трогателно простодушен лаик.
Всички нормални българи отдавна знаят, че държавната система у нас е заменена от братовчедско (орионско или олимпийско) обединение на властници, грижещи се по цигански първо и единствено за себе си. А самата държава е най-корумпираната, най-крадливата, най-престъпната, най-лъжливата и поради всичко това най-бедната и най-изостаналата (Албания наскоро ни задмина по икономически растеж) в Европа.
Сега, знам, че тук веднага щръкват контрааргументите “Шенген” и “Европейски съюз”. Но те не приличат ли твърде много на мънистата на капитан Кук, които той раздавал на простите и наивни туземци при завладяването и разграбването на техните острови?
Българската държава като никоя друга в света пряко и откровено по най-различни начини толерира циганите. Как?
Тя се погрижи да им създаде изключителни комфортни условия за контрабанда.
Изгради им хиляди най-различни битаци и контрабандни пазари; допусна пълните им с контрабандни стоки бараки, палатки, навеси, юрти и кьошкове по всички по-големи улици и площади на страната.
Циганите завладяха и българските курорти със сергиите, с каруците си, с мечките си.
Ежедневно на Дунав мост им е осигурен практически безплатен влак за контрабандна търговия до Румъния със специално безпроблемно митническо “обслужване”.
Подобни екстри има и на другите граници, само и само контрабандната им куфарна търговия да няма никакви проблеми. Познайте сега след падането (дай, Боже) на Шенген, кой ще дойде в България, дали няма да са циганите на всички балкански народи? А кой от България ще тръгне из Европа със сезалови торби и ножовки? Айфелова куло, горко ти! Орешарски, вади парите за скраба!
Нашата държава си затваря очите за циганския монопол върху производството и търговията със спиртни напитки. Ментетата на царкировите мургави технолози и търговци заливат цялата страна. За родните алкохолици и пияндета употребата на алкохол е като руска рулетка. Затова след всеки запой те неистово се радват, по ъндърграундски пеейки горанбреговичовата “Пролет пукна, ние – не!”
Държавата не иска да види и да контролира изключително доходоносния цигански бизнес с покривните изолации, със сапаните и др.
Особено внимателна е тя с циганския скраб бизнес, чийто висш пилотаж е кражбата, насичането и търгуването с цветни метали. Наскоро правителството много срамежливо и учтиво помоли крадците на метали и кабели, създавайки огромни проблеми и загуби на обществото, да си помислят и ако обичат да се помъчат повече да не правят така, защото никак не е хубаво.
Тук се появява фамозната фигура на крадеца на праск…, пардон, на кабели: ловък, мургав, с ореол от волтови дъги, безстрашен (краде кабели направо от тролейбусното трасе и от действащите далекопроводи, реже опашката на лъва от софийския Лъвов мост, даже може да си отреже каквото си иска и от чапкъновата бронзова София), красив, почерпен и весел.
Ах, де го Емилиян Станев!
Държавата нехае и за това, че циганите никак не обичат данъчните служби и затова не плащат нито данъци, нито такси, нито нищо.
Да знае някой циганско семейство, което да си е платило данъците, тока, водата, сметта? Някой да е виждал циганин с билет? Няма такъв. Гинес чака.
Циганите са имунизирани и срещу всички номера, които измислят данъчните, Здравната каса, Топлофикацията, ВиК-то и Енергото (като например смяната срещу 17 лв. на работещия ти водомер, уж за да се провери и регулира).
Да сте чули за сменен цигански водомер или да сте виждали инкасатор в цигански квартал?
Дали циганите не ще си сменят паспортите и дали ще си платят за това или разноските пак ще се поемат от държавата, т.е. от работещите българи?
Самонастанилите се в чужди имоти в страната с много малко изключения са все цигански семейства. В Пловдив, София, Варна, Русе, Търново - навсякъде циганията пронизва самото сърце на градовете с всичката си мръсотия, кражби, цигански песни и пиянски свади.
Всеизвестно е, че в цяла България циганите крадат безогледно по всички възможни начини. Опустошават лични имоти и стопанства, обществена собственост, национални богатства. Селата са пропищели от набезите им по селскостопанската реколта, по инвентара, по имуществото на селяните. Годишно хиляди декари гора се изсичат. Продукцията от ниви, зеленчукови градини, овошки и лозя се обира и се пренася в късна доба по циганските махали. Утре вечер пак. В градовете денонощно се шета по складове, къщи, апартаменти.
Знаменити цигански школи подготвят квалифицирани крадци, джебчии, просяци, врачки и измамници.
На всяко по-значимо публично място из България (площад, гара, пазар, парк, болница, даже пред училища и детски градини) можеш да видиш цигани, чакащи своя удар на деня.
На всяка автогара, не без благосклонността на полицаите, поне няколко дружинки цигани търсят наивници за играта “Тука има, тука нема”.
На всяка по-голяма магистрала – млади цигански жрици на платената любов.
До всяко училище – барака или сергия с циганин. Във всеки парк – цигански атракции.
Пред всяка църква – просещи и благославящи цигани. По всяка улица – циганин, продаващ чорапи или гащи.
На всяка пейка – циганка, която иска да ти гледа на ръка.
Българската държава е единствената държава в света, която разрешава на нейната територия да функционира паралелна съдебна система (циганското мешере).
Само в България има цигански партии. Те се канят солидно да влязат в Парламента; искат си и цигани – министри. Само в България циганските движения и циганските лидери се радват на открита политическа подкрепа и на ухажване, особено преди избори.


Само в България има нелегална стройна “аристократична” система, включваща цигански цар (цар Киро и царица Костадинка), цигански барони, цигански принцове и принцеси, с които българските власти общуват по всички правила на дипломатическия протокол и които се ползват с почти президентско благоволение.
Накрая и малко сметки. Ако се приеме, че за физическото оцеляване на едно лице днес в България са нужни два лева на ден (за всичко: храна, дом, отопление, осветление, дрехи, обувки, обучение, лечение и др.), което е на границата с немислимия минимум, следва, че за 2000 г. за издръжката на българските цигани е била нужна сумата от 800 000 000 лв. Фактът, че циганите в края на годината са реалност, говори за усвояването от циганския етнос на най-малко тази сума. Тоест, разходната част на този специфичен бюджет е налице. Каква е приходната част?


1
Социални помощи и др. ( от общо 319000000 лв.)
210000000 лв.
2
Кражби
340000000лв.
3
Неплатени задължения (ток, вода, данъци, такси и др.)
50000000лв.
4
Черна икономика и контрабанда
160000000лв.
5
Трудови доходи
30000000лв.
6
Други източници (помощи, дарения и др.)
10000000лв.
Всичко:
800000000лв.
Коментарите не са нужни. Всичко се вижда много ясно. Цифрите говорят за себе си и всеки може да направи заключенията си.
От всичко казано до тук следва елементарният логичен извод за фактическата дискриминация на българите в собствената им държава. По всички линии българският етнос е потърпевш от циганите.
Чрез държавата и държавния бюджет трудът на работещите българи е експлоатиран в полза на циганското етническо малцинство.
Фактически българите не са равни с циганите пред законите на България. Циганите са над или извън много закони, например за задължителното образование.
Циганите са ненаказуеми. Дали ще накажат циганите, които посред бял ден убиха професора в София? А тези, които обират вече цели влакове? Или тези, които нападат цели квартали?
Циганите имат редица скрити и явни привилегии, включително и при изплащането на социалните помощи.
За разлика от циганите бедните българи много рядко са обект на внимание от страна на правителствени и неправителствени организации и институти.
Даже и в такава важна и деликатна сфера като духовността българите са ощетени. Навремето в Парламента министърът на образованието каза, че изучаването на исляма в българските (!) училища е по-напред и е по-обхватно, отколкото изучаването на българската конституционна православна вяра.
Ето защо вече съвсем правилно навсякъде образът на Майка България се свързва с циганите.
Този образ, точно както го представят европейските телевизионни канали (Евронюз, например) представлява циганска каруца с надпис “Към Европа”, натъпкана с многолюдно мръсно и весело циганско семейство, теглена от стара кранта по кален път незнайно за къде.
Всъщност можем ли да се досетим къде води калният път?
Той ни води към бъдеща циганска държава на сегашната българска територия, която гостоприемно ще приюти балканските и европейските цигани по подобие на евреите в Израел. Доскоро тази циганска държава се планираше по север. Очевидно стратегически европейски съображения са наложили слизането й на юг на Балканите.
Тази парадигма е единствената, която обяснява всички необясними неща, които се случиха в икономическия, политическия, социалния и духовно-културния живот у нас през последното десетилетие.

След призива на президента за отваряне на икономическите досиета Frognews.bg публикува секретен доклад на МВР, изготвен за премиера Жан Виденов. Частните трезори са създадени с държавни пари и гаранции. През 1995 г. лошите кредити възлизат на 342,7 милиарда лeва. 15 години по-късно няма нито един осъден за разграбването на банките.

Икономическите досиета на българския преход се оказаха по-голяма мистерия и от кутията на Пандора. Месец след като президентът Георги Първанов поиска официално те да бъдат отворени, за да се види как е преразпределено националното богатство и как е станало раждането на новите капиталисти и олигарси, институциите в България замръзнаха и тотално забиха главите си в пясъка. Никой до сега не е обелил и дума по взривоопасната тема, за която от „Дондуков” 2 настояват да изплува от 20-годишната политическа мъгла и да стане достояние на обществото.

Президентът даже се усъмни, че точно това му искане е причината за започналата през март война с правителството на ГЕРБ, довела до процедурата по импийчмънт на държавния глава. По време на пресконференцията от март Първанов подчерта, че тези досиета не се намират в нечия каса или библиотека, а за тях има оставени следи и нишки във всички институции и тайните служби.

Frognews.bg
попадна чрез свои източници на следа, която води към бърлогата на банковата мафия. Става въпрос за секретен доклад, изготвен през есента на 1996 г. от Националната служба за сигурност, по искане на тогавашния вътрешен министър - покойният Николай Добрев. Разработката му е поръчана лично от премиера Жан Виденов, след като МВФ изпраща остро писмо до правителството, с настояване за затваряне на съмнителни банки.


Авторът на секретния доклад

Специалният доклад е бил конструиран в три варианта – два по кратки, за министрите и депутатите и един пълен, персонално за премиера. Той е от 24 стандартни страници, плюс едно таблично приложение. От него до сега са цитирани само части, но никога не е публикуван в пълен обем, поради секретната информация и засегнатите лица, голяма част от които тогава са имали ключови позиции в държавата.

В доклада „Добрев”, както е известен по онова време, се прави обстоен анализ на създаването на новите частни търговски банки, взаимодействието им с държавните финансови институции, назначените от БКП-БСП банкери частници и схемите, по които трезорите са източени чрез роднински и партийни фирми.

През периода 1990-1996 г. в страната са създадени и са действали 44 банки, някои от които са почти неизвестни на обществото. Уставният им капитал за учредяване е събиран незаконно от касите и сметките на държавни банки и учреждения.

Така например, през този период от държавната ДСК са извадени 70 милиарда лева кредити, като основната част са отишли за лицензиране на нови трезори. С пари на „Кореком”, „Металхим” и Записи на заповед на НЕК се пръкват ПЧБ и ЧЗИБ.

Авторите на доклада отчитат, че новите банки стават звено в механизма за присвояване на държавни средства. Имената пък на „Туристспортбанк”, „Кредитна банка”, ПЧБ, „Банка Моллов” и „Елитбанк” се цитират като перачи на пари.

Именно в началото на прехода е и бумът на раздаване на необезпечени кредити и източването на трезорите от новите им собственици. Така в края на 1995 г. Жан Виденов разбира, че лошите кредити на всички банки възлизат на 342,7 милиарда лева. Сумата представлява 40% от произведения брутен обществен продукт.

Докладът „Добрев” констатира, че борчески и икономически групировки застават на входа и на изхода на банките със свои фирми и планово ги съсипват. Такъв пример е „Балканбанк”, задушена от октопода „Мултигруп” и от семейни фирми на шефа й Иван Миронов. „Булгарлизинг” пък съвместно с „Корона инс” , на кръсника на българската мафия Иво Карамански са издоили 24 млн. долара от гаснещата „Стопанска банка”. Зад пловдивската „Тракиябанк” застава борческата групировка на „Клуб 777”.

Финансовите експерти на МВР, изготвили разработката, отчитат, че БНБ се е превърнала в „държава в държавата”, а за много от далаверите отговорност трябва да носят тогавашният й председател проф. Тодор Вълчев, шефът на банковия надзор Камен Тошков, Стоян Шукеров и др. Констатирано е още, че по „...веригата „лобисти-политици-банкови чиновници-частни фирми” са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществото е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10% комисионна, а за кредити, за които предварително е известно, че няма да бъдат върнати, е до 50%”.

След този доклад последваха масови фалити на родни банки, стартираха и прокурорски проверки и наказателни дела срещу виновните. Много от банкерите станаха обект на шумни процеси, но 15 години по-късно всички са оправдани. Единствените осъдени са: шефът на ДСК Бистра Димитрова, през 2008 г., но присъдата й все още не е потвърдена на по-горна инстанция и звездата от „Орион” Веска Мджедиева, но тя е за финансова измама, а не за източването на БЗПБ. Никой не коментира ролята на Темида в гигантската машинация.

Икономисти днес са категорични, че с фалита през 1996 г. на 16 банки е завършила първата фаза на натрупване на капитала у нас. Изчезналите тогава пари после бяха вложени при вторичното разпределение на капитала при приватизацията. Така на практика материални активи за 35 милиарда долара бяха обсебени и разграбени за 1 милиард долара. От тук се родиха олигарсите и 1% богати, които до днес управляват страната.

Сега експерти прогнозират, че се очаква третичното разпределение на капитала след неконтролирани фалити на фирми и стопански субекти заради икономическата криза, но имената на новите фаворити тепърва ще се появят на сцената.

Някои от героите на банковата мафия от зората на демокрацията вече са покойници, отстранени с куршуми от бизнеса с пари. Но други и до днес продължават да бъдат необезпокоявани от никого честни милионери, с амбиции за политическа и държавна власт.

Frognews.bg
публикува целия текст на секретния доклад, изготвен от МВР. Той е ценна нишка за разплитане и осветяване на важна част от изгубените икономически досиета.

ДОКЛАДЪТ „ДОБРЕВ”

Развитието на банковата система в България заема доминиращо място в икономическите и социално-политическите процеси в страната в годините след 1989-та. То отразява, както същностните процеси на прехода, така и неговата специфично национална форма, в т.ч. и редица съпътстващи този преход деформации.
Водещата идея на прехода към пазарна икономика – преразпределението на собствеността – предопределя първостепенна роля на банките като един от главните инструменти на този преход. Израз на тази роля е преди всичко насочването на кредитния процес към обслужване на приватизацията и функционирането и развитието на частния сектор.
Реформата в банковата сфера обаче, както по темповете на протичане, така и по реално упражняваните от банките функции се разминава с преобразованията в реалния сектор.
Това разминаване оказва значимо влияние върху функциите на цялата банкова система, деформира целите й и постепенно я превръща във фактор, оказващ негативно влияние върху националното стопанство.
За деформациите в развитието и функционирането на банковата система важно влияние оказва комплекс от фактори, като:
- противоречието между бързата реформа в банковия сектор и забавянето на реформата в реалния сектор;
- рязката загуба на пазари и свързаното с това бързо рухване на немалка част от производствените структури в страната;
- липса на цялостна, общоприета и последователно реализирана стратегия и концепция за прехода;
- нестабилната политическа обстановка в страната в годините на преход към пазарно стопанство, липсата на политически консенсус, честите смени на правителствата забавиха осъществяването на структурната реформа, "торпилираха" разработването и осъществяването на задълбочена и перспективна стратегия за икономически растеж, в т.ч. и за развитието на банковата система;
- възникването и утвърждаването като водещи на еднопосочни, за съжаление "спекулативни", интереси на зараждащия се частен сектор, банковата администрация и различни политически лобита, създали условия за трайни деформации във функционирането на банките;
- не без значение е и влиянието на външния фактор /чрез съответните МФИ/, който през всичките тези години умело дирижира процесите към поставяне на българската икономика в зависимост, на възможно най-ниска цена.
Към тези общи условия за непрекъснатото влошаване положението на банките и банковата система допринася относително ниската степен на развитост и завършеност на последната, недостатъчната законово-нормативна уредба, относителното закъсняване на взетите законодателни мерки и най-вече изключително слабото развитие на контролните механизми и структури, свързани с тази деликатна сфера.
Характерът и мащабите на противоречията, слабостите, деформациите и закононарушенията във функционирането на банковата система следват етапите от нейното зараждане до сегашното й остро кризисно състояние.

ГЕНЕЗИСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА БАНКОВА СИСТЕМА

До 1981 г. в страната функционират Българската народна банка, Българската външнотърговска банка и Държавната спестовна каса, като БНБ съчетава функциите на емисионна и търговска банка; БВТБ е специализирана във външнотърговски операции и управление на валутните резерви на страната, а ДСК обслужва предимно спестовно-кредитната дейност на населението.
През 1981 г. е учредена "Минералбанк" /преобразувана през 1982 г. в БСИ/. През 1986 и 1987 г. са създадени седем нови търговски банки, специализирани в обслужването на отрасловите структури.
В края на 1989 г. и през 1990 г., на базата на клоновете на БНБ, се създават нови 59 търговски банки, част от тях с незначителен капитал. Извършени са промени в уставите на банките, за да се разреши включването на частен акционерен капитал. Акциите се продават по номинал, на базата на балансовата стойност на уставния капитал на банките към датата на създаването им, въпреки ускорената инфлация.
От 1.01.1990 г. БНБ /тогава на подчинение на Министерски съвет/ е освободена от несвойствените си търговски функции, а през юни 1991 г. с приемането на Закона за БНБ, тя получава статут на национална банка, със значителна степен на автономия и независимост.
На 28.04.1990 г. се провежда конгрес на Съюза за стопанска инициатива на гражданите, който взема решение за учредяване на търговска банка. На конгреса присъства Желю Желев, в качеството си на председател на СДС. Учредители на ССИГ му предлагат да се коригира чл.13 на Конституцията, като се премахне държавният монопол върху банките.
След броени дни парламентът гласува промяната и документите /учредителен договор и подписка/ на бъдещата Първа частна банка са внесени в БНБ. Управителният съвет на БНБ /председател Иван Драгневски/ реагира веднага и издава разрешение за създаване на банката. Не закъснява много и съдебното решение, въпреки липсата на съответния закон за банките и кредитното дело. ПЧБ е вписана в регистъра за дружествени фирми с ограничена отговорност на основание чл.11, ал.2 от Указ 56 на
24.07.1990 г. като акционерна фирма "Първа частна банка АД" с предмет "извършване на банкови и кредитни операции от всякакъв вид ..." фирмата /ПЧБ/ се създава с уставен фонд 10 млн.лв., като част от него е внесен от държавните фирми "Кореком" и "Металхим". Първите 100 000 акции на банката са отпечатани още през октомври 1990 г., без коректно написана дата на емисията, въпреки изискванията на действащия тогава Правилник за прилагане на Указ 56.
През същата година /1990/ се създава Банка за земеделски кредит. В периода преди приемането на трите закона, уреждащи пълноправното съществуване и функциониране на търговските банки /Закон за БНБ от 1991 г., ЗБКД от 1992 г. и Търговски закон от 1991 г./, в България се създават още няколко търговски банки: Международна банка за търговия и развитие; Агробизнесбанк; Централна кооперативна банка; Сирбанк; ТБ
"Съединение"; Кредитна банка. Със смяната на управителя на БНБ /16.01.1991 г./ и встъпването в длъжност на Тодор Вълчев като председател на УС на БНБ настъпва истински лицензионен "взрив".
Подробностите около поставянето на основите на частните банки в България е важно доказателство за прилаганата стратегия на натиск и несъобразяване с действащите към момента правила, която и впоследствие ще оказва решаващо влияние върху цялата банкова система.
Почти във всички случаи средствата за набиране на уставния капитал и за закупуване на акциите се извършва с кредити от ДСК и държавните банки. Някои от тях са създадени и чрез представяне на документи с фиктивно съдържание за събран уставен капитал, чрез изкупуване на външен дълг и залагането или препродаването му на трети
лица или по други механизми.
За периода 1990-95 г. само ДСК е раздала над 70 млрд.лева кредити, преобладаващата част от които са използвани за създаването на частни банки и фирми. Лицензи получават стотици ФБК, обменни бюра и други финансови структури, с което по същество в страната започва да функционира паралелна банкова система.
През 1990-1991 г., в резултат на сериозни банкови нарушения, се изтеглят огромни финансови средства под формата на кредити без необходимите обезпечения. В същото време новообразуваните търговски банки емитират нови акции, които са пуснати на фондовия пазар по и над номиналната им стойност, без да е направена оценка на финансовото състояние на банките по активите и пасивите им.
ПИМБ се създава след изтеглен валутен кредит от ТБ "Електроника" от фирма "Василка". Впоследствие банката вдига уставният си капитал, с оглед получаването на пълен лиценз без съгласието на УС на БНБ. Кредитна банка се създава с пари на ДСК. "Елитбанк" е създадена чрез теглен валутен кредит от "Биохим" и средства на ПЧМБ; "Моллов" - чрез кредит от ДСК, ПЧБ и залагане на чужди ценни книжа, които са й били необходими само за набиране на необходимия капитал; "Агробизнесбанк" е създадена с дадени средства от ЗПД "МИК" АД и кредити; "Първа инвестиционна банка" - като банка сателит на ПЧБ, с цел прехвърляне на средства и финансови игри; "Частна земеделска и инвестиционна банка" е образувана с кредит от ДСК в размер на 170 млн.лева; Капиталът на "Кредитекспрес банк" е събран чрез закупуване на външен дълг на държавно предприятие, който впоследствие е заложен и е изтеглен кредит от "Минералбанк" и ПЧБ.

Фрапиращи са примерите за "лиценз по принцип" за "Капиталбанк", или за лицензирането на ЧЗИБ със запис на заповед от НЕК за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на частната банка.
Това положение е добре известно на БНБ, без да се предприемат съответни мерки. Едва през първата половина на 1993 г. УС на БНБ приема основните наредби, регламентиращи извършването на банковата дейност в страната. В началото на 1994 г. се констатират "определени слабости в лицензионната дейност на управление "Банков надзор" и на тази основа се предлагат промени в Наредба № 2 за лицензирането. Несменяем
ръководител на "Банков надзор" през всичките тези години е Камен Тошков.
Още на този първоначален етап започват злоупотребите с отпуснатите банкови заеми от държавните банки. Немалка част от средствата се пренасочват към частните банки, от тях към фирми и физически лица, след което са обявени за безнадеждни събирания. Друга част от тях са обърнати във валута и изнесени като "Лоро"-сметки в чужди банки. Този начин на изсмукване на национални пари от държавните банки е типичен за банките, създадени от някои икономически групировки в страната, като "Туристспортбанк", "Кредитна банка", ПЧБ, Банка "Моллов", "Елитбанк" и др.
Така още, в процеса на зараждане и формиране на банковата система се допускат нарушения и се създават условия за последващите деформации в нейното функциониране. Спекулативните механизми, използвани при създаването на банките се пренасят в сферата на развитието и функционирането им. За това има както законови пробойни, така и създадена организация. Междувременно, в банковата сфера са
навлезли и съответни за тези цели и намерения кадри.
В зараждането на банковата система се оформят и трите основни линии на престъпления и закононарушения, съдействали активно за сегашното кризисно състояние на банките:
- използването на дебалансираните отношения между банките и държавните предприятия /прехвърлянето на дефицита на предприятия към банките, а от последните към БНБ и бюджета/ за присвояване на огромни средства чрез овладяване на входа и изхода на предприятията;
- раздаването на необезпечени кредити и ниската възвръщаемост по раздадените огромни средства;
- включването на някои банки в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес.

БАНКИТЕ КАТО ЗВЕНО В МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ПРИСВОЯВАНЕ НА ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА

Дълготрайният небалансиран характер на отношенията между държавните банки и държавните предприятия, с всички произтичащи от това последствия, има определящо значение за задълбочаването на кризата.
Икономическите реформи стартираха в условията на "прекредитирана" икономика. До 1990 г. 70-80 на сто от инвестициите, а също и оборотните средства на предприятията се кредитираха от държавните банки, като преоценката на оборотните средства се начисляваше като бюджетен приход, а не за увеличаване на уставния капитал. Това
способсваше за увеличаване дела на банковите кредити. През 1991 г. в условията на стагнация, загуби на пазари и рязко повишаване на ОЛП се блокира възможността предприятията да обслужват отпуснатите кредити.
Приемането на Закона за уреждане на несъбираемите кредити реши в известна степен въпроса с инвестиционните кредити, но не и тези за оборотните средства. Те останаха да се обслужват от предприятията и съответните банки, което предопредели тяхната несъбираемост.
Натрупаните загуби в държавния сектор на икономиката автоматично се прехвърляха от всички правителства върху обслужващите банки, което доведе до отрицателен капитал в банковата система, достигащ стотици милиарди лева. Част от тези загуби са от гаранциите на държавните фирми за отпускане на кредити към частния сектор. През 1991 п-1993 г. тези гаранции се записваха в балансите на банките, като задължения на държавния нефинансов сектор, докато през 1994 г. и особено 1995 г., голяма част от тях са показани като кредити за частни фирми. Част от новите кредити продължаваха да се теглят за покриване на загубите и по този начин, проблемът се прехвърли върху банковата система.




Огромните загуби на държавния сектор логично водят до капитализация на частния. Това по принцип създава възможности за сериозни инвестиции в реалния сектор, но значителна част от получените суми се реализираха за лично потребление на работещите в частния сектор, бяха изнесени от страната и инвестирани в недвижимо имущество и
финансови операции в чужбина.

Сумата на "лошите" и съмнителните кредити в края на 1995 г. възлиза на 342,7 млрд. лева, което съставлява близо 40 % от произведения през годината брутен вътрешен продукт. Нетната стойност на капитали на търговските банки е отрицателна - 53,3 млрдлв. Основния дял от натрупания в цялата банкова система капиталов недостиг се пада на няколко държавни и частни банки: Стопанска -15,4 млрд.лв., ОББ -14,9 млрдлв., "Балканбанк" - 14,4 млрд.лв., "Биохим" - 8,2 млрд.лв., "Минбанк" - 7,7 млрд.лв.,
"Агробизнесбанк" - 8,2 млрд.лв., ПЧБ - 7,3 млрд.лв., БЗК - 5,6 млрд.лв.

През последните години "на входа и изхода" на крупни обекти в структуроопределящи отрасли на реалния сектор застанаха икономически групировки и фирми, като по същество монополизираха вноса на суровини и реализацията на продукцията им. По този начин, чрез системата на "паяка", бяха изсмукани огромни държавни средства по схемата: рефинансиране на търговските банки от БНБ и ДСК - кредитиране от търговските банки на крупни производители - реализация на продукция от субекти в частния сектор. Едновременно с това "преливане" на средства търговските банки натрупаха огромни несъбираеми кредити от производителите.
Седем от 16-те големи "лоши" длъжника на "Балканбанк" са фирми от групировката на "Мултигруп" или свързани с нея, чиито дългове към 31.05.1996 г. формират 38,52 на сто от кредитния портфейл на банката /14,234 млрд.лева/, като голяма част от тях са проблемни. Най-големите длъжници са "Дисконтова къща" АД - 2,97 млрд.лв., "Индустриал-М" АД - 1,11 млрд.лв. и др. Много от кредитите на фирми на "Мултигруп" са предоставени при преференциални условия и многократно са разсрочвани.
Кредитните взаимоотношения са реализирани по сложни многостранни схеми - взаимно гарантиране на кредити, прехвърляне на задължения, предоставяне на обезпечения, тристранни операции и др. Бившите изпълнителни директори на "Балканбанк" Иван Миронов и Надежда Апостолова са членове на управителните съвети на почти всички фирми- длъжници без да са съдружници в тях. Подобна схема на кредитиране прави невъзможно доказването на крайния потребитш_ни1Трисвоените средства.
По време на управлението на бившия председател на СД на Стопанска банка Цветан Петков до началото на 1994 г. от банката са отпуснати 200 млн.ЩД кредити без обезпечение. Само "Булгарлизинг" например, свързана със ЗД "Корона Инс" е получила 24 млн.ЩД.
През 1995 г. ръководителите на Комитета по енергетика Дянко Добрев и Трифон Цветков подписват записи на заповед за изплащане на два пъти по 700 млн.лв. от ДСК в полза на ЧЗИБ с председател Кирил Дунев.
Записите са представени в ДСК, сумите са усвоени и впоследствие са укрити. Финансовото състояние на НЕК се влошава още повече, след налагането на запори по сметките на компанията от страна на ДСК, поради изплатената на ЧЗИБ сума. Преобладаващата част от "лошите" кредити на частните банки са предоставени на фирми и лица, работещи в тях, на акционери или фирми, свързани с тях.
През последната година преди да бъде освободен от поста изпълнителен директор на "Балканбанк" АД Иван Миронов отпуска кредити на обща стойност 3 млн.ШД на фирмите на своите синове. Гаранциите по кредитите са фиктивни. С цел да се прикрият следите и роднинската връзка, кредитите са отпуснати от провинциални клонове на банката и не се обслужват. Валутата е изнесена зад граница. В момента семейството на Миронов /съпругата и двамата му синове/ се е установило постоянно във Вашингтон-САЩ, където са закупили имоти на голяма стойност.
Георги Агафонов - председател на ТБ "Славяни" предоставя кредити и подписва банкови гаранции предимно на свои фирми и фирми на негови роднини, фирмата на Агафонов "ИФФ груп", в която първоначално са участвали Максим Димов и Красимир Илиев, дължи на ТБ "Славяни" над 1 млрд.лв. Друга негова фирма - "Ес Джи Ей", е получила кредит от Стопанска банка 30 млн.лв. като за гаранция е заложен цирконий. Чрез фирма "ИФФ груп" от страната са изнесени 2 млн.ШД, с които са закупени вилни парцели в Доминика. Всичките движими и недвижими имоти Агафонов прехвърля на
свои фирми.
"Бизнесбанк" АД е използвана целенасочено за пренасочване на отпускания от БНБ и ДСК ресурс към частни фирми на основните акционери.
Най-големи длъжници на банката са "Свети Йоан" АД, Нова Телевизия /Дарко Таминджич/, Добруджанска банка.

Възползвайки се от своите правомощия Иван Китов е наредил отпускане на необезпечени кредити на редица фирми, между които съществуват тесни икономически и междуличностни връзки, възлизащи приблизително на 7 млрд.лв. и бмлн.ЩД. Съпругата на Китов живее постоянно във франция, където семейството притежава недвижимо имущество на голяма стойност. В същото време само през 1996 г. ДСК е рефинансирала "Бизнесбанк" с над 6,5 млрд.лв.
Директорите на БЗК Атанас Тилев и Янко Янев са отпускали кредити в големи размери на фирми от групировките "Дару" и "Орион". Заниженият контрол при валутните операции е използван умело от служители на банката за осъществяване на незаконен износ на валута зад граница. Едноличното ръководство от страна на Тилев, след отстраняването на Янко Янев от банката, е позволило износа на капитала на банката зад
граница, чрез присвояване на финансовия инструмент в размер на 6 млн. ЩД и отпуснати кредити на фирми с участие на Тилев в размер над 40 млн. ЩД.

Впечатляващ е случаят с бившия директор на ПИМБ Венцислав Стефанов, отпуснал 20 млн.ЩД кредит на фирми, в които той е акционер.
Тежкото състояние на ТБ "Компас" /бивша "Моллов"/ е причинено преди всичко от незаконосъобразните действия на Валентин Моллов. Възползвайки се от служебното си положение на основен акционер и председател на Съвета на директорите на ТБ "Моллов", той е оказвал натиск върху членовете на УС за отпускане на кредити и разсрочване на погасяването им. Чрез фирмите на частната групировка ФИГ "Моллов", В. Моллов е изтеглил от едноименната си банка кредити в размер на 5 млн. ЩД
и 200 млн. лв., които изобщо не се обслужват. Като безнадеждни са класифицирани кредитите на "Моллов ФИГ" - 44 066 хил.лв., "Ем Еф Ай Брос" - 125 967 хил.лв. Със съмнителна възвращаемост са кредитите отпуснати на "Сторма" - 80 554 хил.лв. и "Ем Еф Ай Брос" - 142 455 хил.лв. Друг неизправен кредитополучател е "Крами" ООД със 721 089 хил.лв.

В. Моллов е използвал лица от своето обкръжение и предимно Пламен Димитров и Николай Йорданов Косашки, членове на СД на "Моллов ФИГ". Членовете на УС на ТБ "Моллов" са получавали годишно 100 хил.ШД в брой и 400 хил.ЩД в кредити. Посочените лица са затруднявали ръководството на банката, като не са предоставяли точни документи за проверка на финансовото състояние на фирмите - кредитополучатели на икономически свързани лица и извършване на финансов анализ на усвоените суми.
Някои от факторите, довели до затруднения ПЧБ, се свързват с изтичането на капитали от нея /включително и от рефинансирането от БНБ/ към ТБ "Моллов". Поради настъпилия разрив между Моллов /рефинансирал от своя страна ПЧБ/ и В. Стефанов - председател на ПИМБ и "координатор и разпоредител" на средства по време на югоембаргото, е преустановено рефинансирането на ПЧБ чрез ТБ "Моллов".
Два месеца преди обявяването на ПЧБ под особен надзор са й били необходими капитал и провизии за около 20 млрд.лв. ДСК спира ресурса на ПЧБ в средата на 1995 г., възлизащ до този момент на над 3 млрд.лв. БНБ е заделяла около 37 % от целия размер на рефинансирането за всички ТБ за ПЧБ. По този начин ПЧБ е изсмукала голяма част от
предназначените заеми за други ТБ, изпитващи затруднения с ликвидността.
Кредити в особено големи размери са раздадени на частните структури, свързани с ПЧБ и ССИГ, както и на лица, приближени на членовете на УС - Венцислав Йорданов Йосифов, Валентин Георгиев Моллов, Димитър И. Звездев, Емилиян Крумов Димитров, Милчо Д. Караиванов, Михаил Димов Стефанов, Петьо Христов Блъсков и назначените по-късно през 1995 г. прокуристи на банката - Елза Цветанова Ботева, Илиян
Стоянов Митев, Кирил Савов Григоров. Предоставените големи правомощия на изп. директори на клоновете са им позволили да отпускат необезпечени кредити еднолично, както и да включват подставени лица в схеми за "превъртане" на крупни суми. Характерен пример е клон "Надежда" и изп. директор Петко Цеков Каменов.
В централата на ПЧБ е установена липса на известна част от кредитните досиета, поради което не могат да бъдат установени фирмите и размера на кредитите без необходимото обезпечение.
ТСБ отпуска значителни кредити на фирми, свързани с изпълнителните директори на банката, като "Дива - Р. Златев и Сие", "СПОРТ-РЕЙ" ООД, ЕТ "Николай Райчев" и други фирми на Иво Иванов и Николай Райчев. В същото време основните групировки "Прайм ИнвестмънтТръст" АД, ФК "СПОРТ-РЕЙД", в които участват като акционери всички изпълнителни директори на банката, работят на печалба.
Голяма част от натрупаните несъбираеми кредити е резултат от корупцията, обхванала различни нива в банковата система. По веригата "лобисти - политици – банкови чиновници - частни фирми" са изтекли огромни суми, предварително обречени като несъбираеми кредити. Сред обществеността е оформено трайно мнение, че кредити на изправни фирми се отпускат срещу 10 на сто комисионна, а за кредити, за които
предварително е известно, че няма да бъдат върнати, комисионната е до 50 %.

***

Включването на някои банки, ФБК и обменни бюра в механизмите за "пране на пари" и обвързването им с различни форми на незаконен бизнес също оказа крайно неблагоприятно отражение в банковата система.
Финансовото обслужване на крупни престъпни операции от субекти в официалната банкова система, директно или чрез сателитни финансово-брокерски къщи, допринесе за изтичане на огромни количества валута от страната. Благоприятен терен за подобни операции бе контрабандната търговия, включително ембарговата, както и периодичните
валутно-спекулативни кризи като тази през м.март 1994 п, довела до трайно обезценяване на лева. Само от "Агробизнесбанк" - Пловдив, чрез документи с невярно съдържание, длъжностни лица са превели в чуждестранни банки около 5 млн. долара, а ФК "Дилър" от същия град, чрез представяне на фиктивни договори, е осъществила незаконен износ на 2 млн. щатски долара.
От 01.01.1996 г. до 30.07.1996 г. от 9 държавни и частни банки през митницата на Аерогара "София" са изнесени 2811 кг. "ценни" пратки, съдържащи банкноти. За сравнение: 1 млн. щатски долара, в купюри по 100 има тегло 8 кг. Впечатляващ е износът на "Елитбанк", изнесла 1247 кг. ценни пратки, което изразено в купюри по 100 долара е от порядъка на 156 млн. долара. Банката не фигурира в списъка на БНБ за директен износ на ценни пратки.
Рязкото обезценяване на лева в средата на настоящата година бе предизвикано и от масираното изкупуване на долари и друга чужда валута, основно от "ИНГ банк", „Булбанк" и "Елитбанк".
Като дестабилизиращ фактор с кумулативно действие може да се разглежда и приетата като законодателна норма от Великото Народно събрание схема, депозити на чуждестранни вложители да се третират като инвестиционни и да се олихвяват с високия за момента процент. Това позволи на голям брой чуждестранни граждани, фирми и лица, близки на правителствените икономически екипи, през 1991/1992 г. да "изперат" и легализират крупни суми във валута, част от които с неясен произход, и
впоследствие умножени да бъдат изнесени от страната.
Председателят на СД на "Елитбанк" Иво Георгиев е извършвал съмнителни сделки за "пране" на пари с помощта на Стоян Бакалов, американски гражданин - бивш член на СД на ПИМБ.
Основни кредитополучатели на ТБ "Елитбанк" са фирмите от холдинга "Макском". Към 25 юни 1996 г. задълженията, възлизащи на 800 млн.лв. са върнати, като веднага е отпуснат кредит в размер на 900 млн.лв. на фирма "Кремакс" /с падеж 2000 г./, която е свързана с холдинга. Целта е да се прикрият вътрешните кредити, отпускани от ТБ "Елитбанк" и формалното изчистване на "Макском" от задължения с цел
участие в приватизацията.

Председателят на ТБ "Славяни" Георги Агафонов заедно с Максим Димов, Красимир Илиев и Георги Дорев имат фирма в Кишинев, чрез която са изнесени големи суми зад граница. През м. май т.г. близък на Агафонов е изнесъл б0 хил.ЩД през ГКПП "Дуранкулак". По разпореждане на Агафонов от ТБ "Славяни" е дадена банкова гаранция за бООхил.ЩД пред БЗК на пирамидата "Демос".
Бившето ръководство на "Балканбанк" АД в лицето на изпълнителните директори - Иван Миронов и Надежда Апостолова са подписали договори и други документи, с които са нанесени значителни щети на банката. Само през 1995 г. от "Балканбанк" са изплатени на фирми на Н. Апостолова, Ив. Миронов и Л. Беров /"Балканкарт", "МКК", "Хай Тек Сис", "БанкситУ, както и на техни подставени лица около 691 млн.лв.
Месечната издръжка на "Балканинкасо" с президент съпругът на Н. Апостолова е надхвърляла 30 млн.лв. Между "Балканбанк" . АД и "Балканмашинари" АД холдинг има сключен договор, съгласно който банката поема издръжката на офисите на фирмата в Москва, Киев, Минск и Талин, без каквито и да е ангажименти от страна на контрагента.
Извършената проверка от вътрешния финансов контрол на дружествата в Кралство Белгия, известни с обобщаващото наименование "Брюкселски" е установила престъпно нехайство, безстопанственост и безотговорност, довели до присвояване на големи суми във валута.
Резултатите от проверката сочат, че Владимир Йорданов - бивш главен счетоводител на "Балканбанк" е подпомогнал пренасочването на крупни суми във валута на регистрираната на чужда територия частна фирма с президент Е.Аспарухова. Това е ставало със знанието и пълното съдействие на изпълнителния директор Стефко Банев - постоянно пребиваващ в Брюксел.
Един от най-големите длъжници на "Балканбанк" АД е "Балканкар холдинг", чийто дълг възлиза на около 7 млрд.лв. При отпускането на кредитите, според договора, като посредник участва Дисконтова къща. Чрез задграничното дружество на БКХ "Балканкар-Норд Америка" е отпуснат от "Балканбанк" кредит на стойност 1,5 млн.ЩД и са закупени облигации по външния дълг с номинал 7,5 млн.ШД. След получаване на облигациите
банката сконтира задължението на "Балканкар холдинг" по договорите за кредит с номиналната стойност на облигациите. Холдингът поема задължение в срок от пет години да възстанови разликата между номиналната стойност и покупната цена плюс 14% лихва. Закупените облигации не са предоставени на банката и се предполага, че са в Дисконтова къща. Досиетата по кредитите на "Балканкар холдинг" са празни.

* * *

Комплексът от причини за краха във финансово-кредитната система е съсредоточен и почти изцяло отразен в отношенията между БНБ и търговските банки. Отношения, изградени в тежки преходни условия, неадекватни по своята либералност и подвластни единствено на административни мерки и средства за контрол.

Не бе изграден ефективен банков надзор със строги правила и мерки за въздействие. Грешки от този порядък, осъзнати или неосъзнати, позволиха да бъдат раздадени необезпечени кредити за милиарди левове.
Тези пари, концентрирани в частни ръце, създадоха условия корупцията да се разрасне до неограничени размери. Бяха разработени схеми за преодоляване на анемичното банково законодателство и цяла система за предоставяне и преразпределяне на банкови кредити. Най-организирана, с "най-рационален подход" в новите условия, се оказа бившата номенклатура, която беша запазила своите стратегически позиции. Отделни личности от висшия ешелон чрез свои подставени лица създадоха безотказна схема за
източване на капитали зад граница, с цел прикриване на техния произход.
Паралелно с това на по-късен етап се създадоха възможности /благодарение на пълната липса на ефективен контрол/ за преразпределение на неправомерно отпуснати кредити вътре в страната. С особено важни функции в тази перфектна схема се оказаха тези банкери /изп. директори на банки/, които приеха да играят ролята на "бушони". На подставени лица те осигуряваха средства за различни нужди: политически - за отделни политически сили, икономически - за отделни групировки и за лично облагодетелстване, както на тях самите, така и на благодетелите, около които лобираха.
През продължителен период от време, когато вече бяха осъзнати грешките, допуснати в банковата система /след 1991-92 г./ изкуствено и съзнателно бяха поддържани създадените вече благоприятни условия за спекула и корупция. Въпреки първоначалния стремеж тази обстановка да се "управлява", скоро тя беше изпусната от контрол, което позволи необезпечени кредити да успяват да получат все по-широк кръг хора извън
описаните сфери на влияние. Процесите в този порядък започнаха да се контролират от увеличените апетите на овластени лица и създадоха нови проблеми. Със стария инструментариум вече не бе възможно да бъдат прикривани огромните загуби, калкулирани в банките, подложени на "изсмукване" по описаната схема. Това предопредели през 1994-95 г. да се появят първите признаци за реалното състояние на някои банки в техните годишни отчети, изразено в огромни невъзстановими загуби.
Кризата в нашата банкова система се отрази благоприятно на чуждите банки, открили клонове у нас. Голяма част от изтеглените от българските граждани валутни депозити се пренасочиха в Ингбанк, Райфайзенбанк, Хиосбанк, Дрезденбанк. Политиката и ангажимента на БНБ да поддържа за период от години стабилен курс на долара доведе до продажба на евтини долари в страната, а техният експорт зад граница не
представляваше проблем за лицензираните чужди банки.

През последните няколко години БНБ на базата на относителната си независимост и самостоятелност успя да се структурира като "държава в държавата". Тя съумя законово да се затвори информационно, като изолира важни в контролно и превантивно отношение държавни институции, включително и оторизираните органи на МВР. Това бе "катализатор" за стремглавото развитие на описаните по-горе процеси и позволи на корупцията да обхване и най-висшите етажи на БНБ, които "затвориха" информацията за нарушения и злоупотреби в огромни размери, извършени от свързани с тях лица.
Отговорност за кризата във финансовата и банковата система и всички произтекли и произтичащи неблагоприятни последици за страната носят Управителният съвет на БНБ и неговият председател професор Тодор Вълчев, ръководили банковата система в продължение на пет години.

Централната банка не упражни контрол при лицензирането на финансовите институции и позволи създаването на нови банки с взет на кредит уставен капитал. Въпреки законовото изискване тя не проверяваше произхода на капитала при регистрацията на някои банки, като например ТБ "Славяни" и ЧЗИБ. Последните две банки заедно с ПИМБ и "Тексим" не обявиха списък на акционерите и техните дялови участия.
БНБ, след приемането на ЗКБД и до настоящия момент не е създала система за информация относно финансовото състояние на кредитополучателите по смисъла на чл.31 от закона.
Камен Тошков, несменяем началник управление "Банков надзор" от 1990 до 1996 г., назначен по президентската квота, поддържаше ръководеното от него управление в състояние на пълно бездействие. Не бе упражняван текущ и последващ контрол върху дейността на банките, въпреки императивните задължения на институцията, съгласно законодателството.
Фрапиращите случаи са многобройни. Известно е бързото лицензиране на "Тракиябанк" - Пловдив /свързана със силовите структури на Клуб 777/, с цел изпреварване промяната на изискванията на БНБ за размера на уставния капитал. През периода 1990-1991 г. отговорни длъжностни лица от ТБ "Ямбол" отпуснаха несъбираеми кредити над 2,5 млрд.лв. В момента следствените служби работят по над 100 предварителни производства, като размера на инкриминираните суми надхвърля 3 млрд.лв.
Влиянието на началник управление "Валутни операции" Стоян Шукеров при определяне на валутния курс на лева позволи на близки до него банки и фирми да реализират огромни печалби от валутни спекулации на базата на предварителна информация за резките и "неочаквани" промени на курса. Размитата колективна отговорност на ръководството на БНБ доведе до лицензиране на банки, ФБК и обменни бюра, които започнаха
мащабни неконтролируеми финансови спекулации.
Фактор за дестабилизиране на банковата система е и кадровата политика. Много от директорите на големите държавни банки са назначавани и преназначавани според лоялността им към управляващия в даден период политически елит. Не са отчитани деловите и професионалните качества на банкерите и на надзорниците на банките, а политическата им обвързаност. За председатели, членове на директорски съвети и други отговорни длъжности в някои банки бяха назначавани даже бивши бармани. Вътрешно-банковата кадрова политика в повечето случаи е поставена на безпринципна основа. Всичко това създаде условия за корупция и лобиране на служители в отделните банки и стана основа за масовото прилагане на описаната схема на "изпомпване" на парични
средства от банките.
Към факторите, довели до кризата в банковата система, свързани с оперативното й управление, се отнасят неоправдано високите разходи, извършвани от банките, които не са свързани пряко с основната дейност на тези институции. Много от банките разкриха широка клонова мрежа в страната, като за създаването и поддържането й влагат много предства, които са с бавна и невъзможна възвръщаемост. Бяха закупени автомобили,
терени и изградени помпозни сгради, които погълнаха огромни средства в лева и валута.

Дори и понастоящем някои елементи от оперативното управление от страна на БНБ предизвикват недоумение. В етапа на обявяване в особен надзор, несъстоятелност и преструктуриране на 14 банки има факти за недобронамереност и престъпна политика относно назначаването на квестори, помощник-квестори, експерти и вещи лица. Някои от тях са били уволнявани и наказвани за недобросъвестно изпълнение на служебните си
задължения в банковата система. В клоновете на някои от въпросните банки, висши административни служители от една банка изпълняват квесторски функции в друга банка, което се явява в противоречие с нормативната база.
Състоянието, в което се намира финансово-кредитната система в момента, не може да не се отрази неблагоприятно на процесите на приватизация в страната. Участието на банките, поставени под особен надзор в приватизационните фондове с потвърдени проекти, в значителна степен променя техните предстартови позиции. В новите условия ще се наложи фондовете да преразгледат своята стратегия и да потърсят други източници
на реални средства. Участници в Пф са: "Балканбанк" АД, "Добруджанска" ТБ, "Елитбанк" АД, "Славяни" АД, "Стопанска банка" АД и ТСБ - АД. Засегнати са общо 24 фонда.

* * *

Кризата в банковата система реално заплашва с дестабилизация на националното стопанство и създава предпоставки за увеличаване криминогенните фактори, стимулиращи или благоприятстващи мащабни спекулативни дейности - изтичане на валута от страната; "изпиране" на престъпен капитал, натрупан в страната или внесен от чужбина; присвояване и разхищения на имущество, суровини и продукция; злоупотреби и компрометиране на реалния сектор на етапите на преструктуриране, касова
и масова приватизация.
За ефективна защита на държавните интереси във финансово-кредитната система и пресичане на пренасянето на проблемите върху националното стопанство считаме за целесъобразно:
1. Бързи промени и актуализиране на законовата и вътрешно-нормативна база, свързана с:
- реформата в банковата система: лицензирането, банковия надзор, рефинансирането, кредитните ограничения;
- приемане на Закон за държавния служител;
- адекватни на реалната обстановка промени в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Определяне степента на персоналната вина на банковите служители и разработване на механизъм за възстановяване на щетите. Даване на гласност на мерките по търсене на отговорност.
3. Приемане на спешни мерки за възстановяване на изнесените от виновните лица в чужбина валутни средства. За целта да се потърси съдействие от оторизираните международни органи.
Министерство на вътрешните работи, респективно националните и централни служби, СДВР и РДВР в страната в рамките на определените от закона функции, осъществяват практически действия за разкриване престъпленията в банковата сфера и защита на държавните интереси.
Утвърдени са комплексни Мерки за оперативно, информационно и охранително обезпечаване на правителствената програма за оздравяване на банковата система. Сформирана е постоянно действаща работна група с представители на национални и централни служби, която централизира, систематизира и анализира негативните явления и процеси при реализиране на правителствената програма, за информиране на Министерски съвет и другите компетентни държавни органи за отношение. Разработва се за обсъждане в Колегиума на МВР, организацията на работата по изпълнение на задълженията на министерството, произтичащи от Закона за "пране на мръсни пари".
Под ръководството на централен оперативен щаб, полицейските и охранителни служби в столицата и в страната са създали организация и осъществяват конкретни мерки за охрана на клоновете на банките, поставени под особен надзор и в процедура за обявяване в несъстоятелност. Щабът поддържа ежедневна оперативна връзка с БНБ и
другите компетентни ведомства и организации.
Националната служба за сигурност активно работи по предотвратяване опитите на чутири чужди специални служби за придобиване на стратегическа информация във финансово-кредитната система. Службата целенасочено работи за разкриване и документиране на десетки случаи на корупция, длъжностни и документни престъпления в банковата система, с реализацията на които ще се предотврати незаконният износ на огромни валутни средства от страната.
За подпомагане дейностите на правителството по оздравяване на банковата система, в рамките на компетенциите на МВР, считаме за належащо:
- На основата на предварителните договорености на МВР с НСлС и Главна прокуратура, с участието на Министерство на финансите, да се разработи механизъм за взаимно информиране и синхронизиране дейностите на тези ведомства и документиране на престъпления на длъжностни лица в банковия и финансов сектор и привличането им към
наказателна отговорност.
- На оторизираните служби на МВР да се регламентира достъп до субектите на финансово-кредитната система, за изпълнение на законово регламентираните им функции.
- Незабавно допълване и актуализиране на ПМС N 324/1996 г. и Решение N 475 на МС, за регламентиране статута на офицерите по сигурността и режима в банковата и финансово-кредитната система и назначаване на такива в БНБ и търговските банки.



;