История


Исторически  и други снимки от моят роден  град  Плевен



На 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история - Съединението на Северна и Южна България. Този ден, превърнал се в символ на националното единство, е официален празник в нашия календар.

Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война.

Особено болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономна област Източна Румелия в земите на днешна Южна България. В началото на 1884 г. въпросът за съединението с Княжеството е вече в центъра на предизборната борба между двете южнобългарски партии - Народната и Либералната.

Но след назначаването на Гаврил Кръстевич за главен управител на Източна Румелия, Народната партия, станала управляваща, се отказва от борбата за съединение, като се позовава на неблагоприятното международно положение. Тогава с каузата се заемат по-радикално настроени личности.

По инициатива на ветерана от осводителните борби Захари Стоянов през февруари 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен революционен централен комитет (БТРЦК). На 25 юли 1885 г. е свикано негово заседание, на което е взето решение да се започне борба за "съединението на Южна със Северна България под скиптъра на княз Александър".

Комитетът установява връзки с представители на румелийските либерали и командирите на въоръжените сили в Източна Румелия - майор Райчо Николов и майор Данаил Николаев. Решено е акцията да започне към средата на септември. През втората половина на август в много селища започват вълнения и демонстрации; най-масови са в село Голямо Конаре /днес град Съединение/.

На 2 септември в Панагюрище спонтанно е проведена демонстрация, която служи като сигнал за масови протести в редица селища на областта. В следващите дни се вдигат народните маси в много селища, дори там, където няма местни комитети на БТРЦК.

На 6 септември рано сутринта войските, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Николаев и четата на Продан Тишков влизат в града, обкръжават конака и арестуват Гаврил Кръстевич.

Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Южна и Северна България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър І.

След Съединението на 6 септември България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница.

Под предлог, че се нарушава равновесието на Балканите, на 2 ноември 1885 г. сръбският крал Милан, подкрепян от Австро-Унгария, заповядва на армията си да нападне България.

В защита на Съединението се разгаря масово патриотично народно движение. Победата на България в тази война прави невъзможно възстановяването на статуквото. След дълги и сложни дипломатически маневри Съединението получава международно признание с подписването на българо-турската спогодба през 1886 г.

Обединяването на Северна и Южна България има решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. България се превръща в сериозен фактор на Балканите.

Благодарение на самоотвержената и героична борба на българския народ е премахната една от най-тежките неправди на Берлинския конгрес и се разчиства пътят за независимото държавно съществуване на страната. МАЛКО ФАКТИ:
По време на сондажите в Екваториалната част на Атлантическия океан шветският кораб "Албатрос" открива на дълбочина от 3219 метра следи от растения живеещи в сладки води. Началникът на експедицията проф. Ханс Петерсон изказал мнението, че на това място сигурно има потънал остров.

ЕДНА ЛЕГЕНДА РАЗКАЗВА:
"Има архиви от преди хиляди години, в които става дума за континент оттатък Херкулесовите стълбове, погълнат от водите към 9560 година преди н. ера."

ПЛАТОН РАЗКАЗВА:
" ......Имало е континент, който се намирал на запад и океан отвъд Гибралтарският проток. ....... В сърцето на Атлантида имало плодородна равнина, защитена с високи планини от северните ветрове. Там климатът бил топъл и жителите прибирали по две реколти на годината. Страната била богата на минерали, метали и растения. Животинският свят бил много различен от другите страни / континенти /. Тази страна имала кораби, които можели да пресекат океана много бързо. Високите планини на тази страна пазели централната равнина от силните северни ветрове.

КРИТИЙ, споменава в своето съчинение за хора, наричащи себе си атланти, които строили къщите си от черен, бял и червен камък.
УЧЕНИТЕ се съмняват, че тези атланти са живяли на остров Атлантида, който днес се нарича Азорски острови. Там се намират най - високите върхове, останали от земетресението виновно за потъването на части от големия остров Атлантида.
КАТЕРИН Х. в своите разкази през 1955 година пише: " След като водите на Гълфстрийм не са стигнали до Световният ледовит океан, преди 10 000 години, Атлантида би трябвало да е била бариерата, обърнала течението на юг.

ПЛАТОН РАЗКАЗВА: " На този знаменит остров Атлантида е имало пирамиди и свинксове, такива каквито имало и в Египет и в Америка, имало ги и в Китай, имало ги и в Индия. Носили са се слухове между хората, че съществува една държава, която е на изток и от там цивилизацията разпостранявала знанията си навсякъде по света, като атлантите пътували със своите големи кораби и се заселвали спокойно в другите страни, раздавали знания и строили училища за младите учени. Така разпостранявали своите знания по целия свят.

ЕДНА ЛЕГЕНДА РАЗКАЗВА:
" Великият цар на атлантите предусещал катастрофата и предупредил своите учени поданици - Идете, пресечете Земята докато още е суха със своите кораби идете на юг. Когато станало земетресението / катастрофата/ на островната държава нямало много хора. Учените били заминали към другите страни незасегнати от катастрофата. "

ФАКТИТЕ ГОВОРЯТ:
В Паленке, Мексико, могат да се видят стени нарисувани с най-различни моменти от живота на някакви неизвестни хора. Имало една рисунка върху саркофаг, изваден от пирамида, открита от археолога Рю - Люире. Тази рисунка преставлявала - седнал човек с апарат подобен на ракета, която отзад имала пламъци излизащи. Човекът бил наведен напред и държал в ръцете си лостове. Върху корпусът на ракетата имало нарисувани други машини.
В дискусията провела се по време на тази експедиция, по повод рисунките, учените решават, че това е космически кораб и е нарисуван така както хората живеещи тук са го видяли. Те рисували Слънцето, Луната и Полярната звезда върху корпуса на ракетата, като машини.
Сред стенописите на Талиси в Сахара, открити от проф. Анри Лот една рисунка изобразявала човек със скафандър на главата.

ОЩЕ ФАКТИ:
Фрески датирани от преди 45 хиляди години били открити в планините на Ханан.
Това са били гравюри върху гранит изобразяващи хора с широки хоботи и цилиндрични машини, подобни на космически кораби. От старите хроники учените открили документи, където се съобщавало за хора, живяли преди 50 хиляди години, които пътували с кораби и пристигали от небето. Корабите им заставали прави на земята, хората слизали направо от дъното на кораба. Заселвали се в планините и след година - две отново излитали в родината си.

С годините технологиите се сменят и все повече учени се ориентират към изучаването на миналото на хората, машините с които са си служили, проверяват хипотези и легенди за космическите кораби преди хилядолетия обслужвали древните хора, изследват и се стараят да докажат тези документи с факти.
Ще минат още много години преди да разберем живота на нашите предци.
С помощта на технологиите, учението на астронавтите, сателитите в космоса , след време може би ще знаем повече данни за нашето минало. Днес е 9 ти септември и за това побликувам този коментар да се види кога беше по добре през онези години или сега За 65 път ще отбележим един от най-великите български празници – 9 септември 1944 г. - Денят за свободата. От Черно море до Осоговската планина, от Дунава до Родопите хиляди българи и българки ще обсипят с цветя лобни места и паметници на знайни и незнайни антифашисти, които изгоряха в чутовната борба за свобода и демокрация. Преклонението пред хилядите жертви и величието на Девети септември не помръкват от безкрайните опити на псевдодемократи, царедворци, новоизлюпени политици и лъжеучени да дискредитират и предадат на забрава Денят на свободата. Тази популярност и политическа устойчивост под напора на годините са лесно обясними, ако си припомним как се стигна до Девети септември.

Най-напред трябва дебело да се подчертае, че от 9 юни 1923 г. – денят, в който с кървав преврат у нас беше установена фашистка диктатура, та чак до 9 септември 1944 г., в България бушуваше с по-ярки или по-приглушени пламъци гражданска война, която политически конфронтира социалните слоеве на българския народ. Най-прогресивните и лявоориентираните от тях под ръководството на Българската комунистическа партия десетилетия воюваха против фашизма и неговата мракобесна политика. Тази борба получи своя апогей в периода 1941-1944 година. Когато из Европа шестваше фашизмът в България прозвучаха крилатите стихове на поета-партизанин Христо Кърпачев:

„Земята на Ботев и Левски

отново е робска земя.

Балканът хайдушките песни

отново размирно запя.

Кой люби народа поробен

и пази завета велик –

на Левски завета бунтовен –

при нас нека дойде войник!”

Тези огнени стихове станаха национален химн на всенародната антифашистка съпротива. Под знамето на спасителния Отечествен фронт се събраха хиляди патриоти – синове и дъщери на трудовия български народ и се вляха в различни формирования на антифашистката съпротива за решителна битка с монархофашизма. Работници, селски учители, недоучили студенти, голобради гимназисти, селскостопански труженици, занаятчии, ветерани на партията, някогашни септемврийци – комунисти, ремсисти, земеделци, безпартийни – всички те се сляха в непобедим юмрук с волята и убеждението да воюват за политическото и социално освобождение на България. С неизчерпаем оптимизъм и вяра в идеята за социална справедливост, с храброст и надежда те преодоляваха невероятни трудности и водеха борбата за свобода.

Партизанските бригади и отряди на Народоосвободителната въстаническа армия проведоха стотици бойни акции и водиха стотици сражения с войската и полицията. Някои от тях влязоха завинаги в българската история: героичната епопея на отряд „Антон Иванов”, Четворната акция във Пазарджишката ВОЗ, завземането от партизаните на гр. Копривщица, знаменитата акция при Жабокрек на Рило-Пиринския партизански отряд и много други.

Антифашистката борба роди и своите безсмъртни герои:спокойният и мъдър командир на НОВА Христо Михайлов, легендарният Желю Демиревски, националната героиня Вела Пеева с умния и замечтан поглед, усмихнатият оптимист Александър Пипонков - Чапай, виталната и несломима Йорданка Чанкова и още хиляди, които проляха кръвта си за победата на 9 септември 1944 година. Всички те, обикновени българки и българи, но с необикновена житейска съдба на светци, патриоти и герои завинаги ще останат в историческата памет на Отечеството. Като революционери и антифашисти, като войници и борци те воюваха за България, за българския народ, за бъдните поколения и със своите подвизи не само обезсмъртиха имената си, но и станаха символ на родолюбие, на българщина и най-висока нравственост, който символ като вечна щафета ще се предава от поколение на поколение, докато съществува България, докато по нейната свещена и героична земя живеят достойно хора.

Тези герои и сега са живи - всеки ден са с нас, защото паднаха за святата свобода! И не принадлежат само на своите родни краища, а са вечни граждани на България, защото проляха кръвта си за справедливост, равенство и солидарност, за Денят на свободата!

На този ден – 9.ІХ.1944 г. в страната се установи работническо-селска власт и бе съборен монархо-фашизмът.

В нашите села и градове още има хора, които помнят неописуемия възторг, морето от цветя, братските прегръдки и бойни възгласи, с които бяха посрещани партизаните и политзатворниците. Това беше спонтанната радост на един народ, зажаднял за свобода, справедливост, правда и по-добър живот.

Деветосептемврийското въоръжено антифашистко въстание е не само най-значителното събитие в най-новата история на България през ХХ-я век, но и е силен старт, който постави началото на осъществяването на най-светлите национални и общочовешки стремежи за свобода, социална справедливост и благоденствие на българския народ. Девети септември откри пътя за изграждане на нов, демократичен ред, за установяване на народно-демократична власт, за ликвидиране на монархията и обявяване на България за Народна република. Девети септември по блестящ начин практически потвърди верността на територията за единните и демократичните фондове,формулирана от великия българин Георги Димитров на VІІ конгрес на Коминтерна през 1935 г.

Девети септември даде възможност на 23 декември 1947 г. да се национализират средствата за производство. По този начин се ликвидира експлоатацията на човек от човек и се тръгна по пътя на социалистическото развитие.

Деветосептемврийската победа създаде предпоставки за истинско демократично изграждане на страната, за пряко участие на българския народ в управлението на държавата, за бързо преодоляване на последствията от Втората световна война, за изграждане на мощна промишленост и високопродуктивно кооперирано селско стопанство.

В социален план Девети септември гарантира на всички български граждани еднакви условия на живот, труд и учение. Обществената атмосфера беше спокойна и сигурна. Държавата осигури безплатно здравеопазване и образование, а подготвените за няколко години млади специалисти с различни професионални профили отдаваха своите знания и способности, труд и талант за материалния и духовен прогрес на майка България.

Изникнаха нови градове, благоустроени села, израснаха стотици заводи. Селското стопанство направи исторически скок в своето развитие. България стана една от най-образованите страни в света.

Производителните сили се развиваха с устремни темпове. Общественият продукт нарастваше в пъти. Растеше и националният доход. По много показатели се изкачихме на челни места в Европа и света, оставяйки далеч назад спомена за бедната и безперспективна България.

За съжаление, след 10 ноември 1989 г. нещата получиха други измерения. Почти двадесет години се нагледахме на срамни сцени, на политически цинизъм, на обругани и разрушени антифашистки мемориали, на злоба, реваншизъм и на безпочвени твърдения , че не е имало никакъв Девети септември, че това е било съветски преврат, че в България не е имало фашизъм и следователно няма и антифашистка съпротива. Тези неофашистки пасквили имат за цел да изтрият от народната памет голям исторически период и да ликвидират ляво-патриотичните чувства у българите. Но всичко е всуе! Тези нови фалшификатори нека се обърнат към все още останалите из цяла България антифашистки паметници на загиналите герои. Те винаги ще бъдат най-силния аргумент, че у нас е имало фашизъм и антифашистка борба. И нека не забравят, че от душите и сърцата на българите никога не ще изчезне споменът за онзи първи Девети септември, за партизанските колони, за червеноармейските полкове, за чистия възторг, за радостта и надеждата. Това за нас не са сантиментални спомени, а мощен източник на вяра и оптимизъм, който ни дава сила, прави ни по-уверени, по-борбени и по-мъдри по трудните пътища, които ни предстоят.

Днес, на Девети септември, повече от друг път умовете и сърцата ни са изпълнени с убеждението, че достойнството и честта са най-необходимите, най-ярките и най-стойностните черти на един наистина голям празник. Девети септември притежава предостатъчно тези качества! Неговите нравствени измерения, неговите политически и общонационални ценности са като географските посоки на света. Те не се променят и не се преименуват, защото са вечни.

Нека на Деветосептемврийския празник още веднъж да склоним глави пред подвига на героите загинали в антифашистката борба.

Нека мислено всеки от нас откъсне от букета на добротата в душата си една алена роза, една въздишка и един стон, да отроним по една чиста човешка сълза за онези, които останаха по чукарите и върховете на планините ни, които оросиха с кръвта си българската земя, които пред бесилките и дулата на екзекуторските команди, в последната си минута гордо извикваха: „Да живее България!”

Ще минат години… Ще дойдат нови поколения българи, които ще водят страната по пътя на демокрацията и прогреса.Но ролята, значението и славата на Денят на свободата все по-ярко ще пламтят и ще разнасят истината за един величествен,неповторим и вечно млад празник – Девети септември 1944 г.. Тук ще поместя един коментар които ме заинтригува много и ми навя хиляди мисли във главата мисля че и за вас които го прочетете ще бъде интересен . От както свят светува и хората сме започнали да ползваме с пълна сила съзнанието си има едни въпроси, дето ни вълнуват и все не можем да намерим правилните, логични и научно реалистично издържани отговори. Хем сме си изградили една система за реалност и възприемаме заобикалящият ни свят като такъв и апроксимираме някаква бъдещност, хем отговорите на най-важните въпроси ни убягват и са дълбоко скрити за нашето познание и сетивност. Физици, философи, биолози, богослови непрекъснато проучват и публикуват знания в тази насока, но все още нещата са скрити за нашият разум и бих казал недосегаеми поне на този етап от нашето човешко развитие. Най- важните въпроси за нашата цивилизация са :

1. Защо има нещо ?

По-лесно е да няма нищо. Нищото не изисква ресурси, знания, енергия или информатика. Да, но Вселената съществува въпреки това. Какъв ще е отговорът на научниците или теолозите?

2. Защо това” Нещо- Вселената” се подчинява на такива логични и предвидими и от човешка гледна точка закони. Просто перфектни постулати. И нас ни има...?! Няма как да сме точни и в същото време да приемем, че това е случайност...Мисля, че това е най- нелепото твърдение. Случайност с размери 14 милиарда светлинни години подредено, като Менделеева таблица може да възбужда умовете само на зомбирани учени- папагали, но не и на нормални люде.

3. „Нещото” ни изненадва непрекъснато със специфичните си проявления и ние затъваме в търсене на отговори, които са предначертани от антихриста- науката и се забатачваме все повече и повече в своето незнание.

4. Сложноста на „Нещото” изисква огромна информационна и енергиина мощ непонятна за човека и няма как да е понятна след, като сме част от това „Нещо”. Човек няма как да знае как изглежда една къща отвън след като не е излизал от нея.

5. Не намирайки разумен отговор на това защо „Нещото” го има, защо нас ни има и какъв е смисълат на това да ни има и да се размножаваме след, като науката толкова десетилетия не може да ни даде отговор, а и няма как да го даде, защото това е извън нейните възможности ние се опитваме да намерим отговрите в едно свръх можещо, мъдро, силно и знаещо същество БОГ.

6. Логично е да си зададем въпроса, къде е БОГ? Ако действително съществува Творец- БОГ и той по негова воля е създал всичко това си задаваме въпроса защо го е направил и какъв е промисъла за това?

7. Единствените писания за Божиите дела можем да намерим в Библията. Ако се опитаме сериозно да вникнем в писанията откриваме един нов морал непознат до тогава. Действително светът се е променил след това и май е станал по- морален или така ни се струва. Не са клали враговете си с ножове, мечове и копия, а натискат копчета. Не убиват 1000 човека, а около 150 000 с една бомбичка над Хирошима например.

8. Защо Бог създава всичко и след това за няколко години ни разрешава да се изпотрепем /60 000 000 загинали поради нечия воля само във Втората световна война/. Справка Хитлер, Сталин, КГБ, БКП и т.н и т.н.

9. Ние нормалните хора знаем и сме убедени, че Библейските истини са добри и морални. Опитва ме се да живеем по тези канони, но нещата никога не стават така и естествено попадаме в блатото на грешниците. Една идиотска философия. Естествено, че никой свободомислещ човек не би се съобразявал с някакви налагани правила незнайно и недоказано от къде и винаги ще бъде в нарушение- грях.

10. Добре, на мен ми се иска много да има Бог –Творец и да знам, че не съм сам в тази Вселена и мога да искам помощ от някого. Защото аз искам точно това. Не желая Бог да ми прощава, искам Бог да ми помага.

11. Търся Бог и искам да го приема в сърцето си !

12. Понеже съм инжинерче-музикант търся логиката и научното обоснование за нещата. Библията я попрочетох няколко пъти и доста неща не ми се изясниха. Искам да има Бог, но не искам да вярвам в това , а да се убедя в реално доказани аргументи.

13. Случайно точно 13 –та точка задава въпроса: - Няма нито едно историческо достоверно писание, че Иисус е съществувал реално.Ако е имало такава личност дето е правила такива чудеса и е имала толкова последователи щеше да гъмжи от исторически писания. Такива за сега няма? Защо ?

14. Бог е създал човека ? Какво му пречи по уаерлес връзката, а даже и в началната програма да ни вмени 10-те Божии заповеди? Защо не го е направил? И какъв е смисълът да изпраща Иисус на Земята, който да говори с притчи и неяснотии и даже не се знае въобще дали е съществувал.

15. Парадигмата на Християнството е, че Христос е умрял на кръста за да вземе нашите грехове върху себе си.

16. Каква е необходимоста от Христовата смърт на кръста за сега не ми е ясна? Жените продължават да раждат с болка, кражби, убийства, изнасилвания, мъка, болести, нещастия, войни, смърт,катастрофи, природни бедствия? Така погледнато жертвата на Иисус е ненужна. Новият Завет ни убеждава в обратното. И преди Иисус и след него мъката и незгодите са едни и същи за човека.Оказва се , че е умрял на халос. Аз нося образът му в моето сърце и е хипотетичната личност, която харесвам.Приемете и вие това. Христос е магнетичен дори и измислен аз харесвам точно този морал и този божии син.

17. Живеем около 70-80 години. Учим, работим, влюбваме се, женим се имаме дечица, радваме се на малкото щастие и страдаме от голямото нещастие. Ако Бог ни е създал по свой образ и подобие сигурно и той е толкова нещастен като нас.Да се надявам, че мазохизма му е неприятен.

18. Човешкият живот е една мъка. Дано да греша, ама Бог да създава хора дето да са нещастни през целият си живот и да умират на паважа на улицата...Защо въобще ги създава? Кава е реалноста и научноста в такъв акт ?

19. Добре де има ли БОГ и как да станем част от него?

20. На нашата планета има 6 милярда люде, 1 милярд са християните, другите 5 милярда в болшенството въобще не знаят и не предполагат, че е съществувал такъв човек- божии син Христос и неговата мисия се обезмисля за 4/5 от хората на Земята. От тази гледна точка се обезсмисля и неговата жертва и учение.

21. Това, че не са открити достоверни историчски писания за неговият/Иисус/ живот ще го приемем, като недостатък на археолозите и историците поне за сега. По- фрапиращото е, че божият син не може да пише и не е написал ното една буква саморъчно, а е разчитал на какво...устно предание на неговите „притчени слова” ? Защо такава постъпка от БОГ за когото тайната на атома не е тайна и владее силата да вдъхва живот и създава Вселена? Всемогъщият БОГ не е оставил прост, достоверен и ясен знак на нас неговото създание за това кой е той и какво желае?

22. БОГ – създателят на ДНК, създателя на материята, творецът на Вселената, няма ресурса да вмени в нашето съзнание моралът,а трябва да изпраща негов син, който нищо не написва, а доста години след смърта му определени от човешкият църковен събор библисти представят неговият живот за верен и истинен. Аз се занимавам с компютри и мога да вляза в компа на приятел от 30 000 км разстояние и да променям неща, който искам. Аз съм обикновен човек. Бог е необикновен и след като може и е създал всичко това, трябва да няма никакви проблеми да пренастройва създанието си. На нищо такова обаче не сме свидетели.

23. 90% от нещата в света се случват против желанието и волята на БОГ, ако това в Библията е неговото желание?

24. И защо Бог не напише с големи букви на какъвто си иска език /а защо да го пише, като може да ни го вмени, чрез мисълта ни/ какво точно иска от нас. Излизам от къщи и виждам в небето огнен надпис :- „ Ангел, престани да злозловиш, че ще гризнеш дръвцето !”

25. Дръвцето го гризваме още с раждането си. Безпомощни сме , като същества дълги години. Трудно се учим да говорим, да ходим и да мислим. Раждаме се без опит и капчица знание не нужни на никого освен на нашите родители. Дълги години учим и трупаме опит за да може да просъществуваме и оцелем някак си. В училище ни засипват с информация, която по нищо не отговаря нито на нормите, нито на етиката на БОГА. Живеем и умираме без да разберем защо е било необходимо да се трепем 70-80 години и после всичко безвъзвратно се губи на 2 метра в земята. Защо сме му на Бога такива и какъв е смисълът да ни има без да направим нищо Богу угодно. Безмислено съществуване. Не ми се вярва Бог да е безсмислен, да създава сурогати и не осъзнати неща и да ни търпи в такъв вид. Ама защо да ни търпи нали той може всичко! Защо не ни е направил такива каквито иска, а целият „Стар Завет” е изпълнен само с кръвопролития, закани, заплахи и убииства ?

26. Оказва се, че християнският Бог е отмъстителен, кръвожаден и злопаметен. Така излиза поне от „Старият Завет” на всяка страница кръвопролития и заплахи за човешкият род. Аз като искам да вменя нещо на синът ми му заявявам в прав текст и детето го прави без да е необходимо да го запалвам, затривам, удавям в потоп, разчеквам или заколвам с нож, меч, кама или кухненски нож. Аз без да съм Бог съм жалостив и никога не бих убил или наранил поне физически човек. Обичам хората и ми харесва да помагам. Ако тези мои качества са вменени от БОГ то защо не ги вмени на всички хора и никога нямаше да има войни и хората да се трепят помежду си, нямаше да има банкери, лихвари, ловджии, политици, убийства, измами, лъжи,коварство,предателство?

27. Бог има моща да създаде Вселената, но не може да накара хората създадени/по негов образ и подобие/ да живеят нормално и Богоугодно в нея. Има ли някой дет се схваща това ?

28. На тази дата е родена и дъщеря ми и синът ми / 28 / . Ако Бог иска да се радва на творението си нека да ни покаже в право писание, че е Той и ни е създал и иска от нас да го разберем не с помоща на богослови, философи,биолози, физици и всякави метафизици или политици.Когато това се случи хората от целият свят ще повярват в неговото съществуване и ще тръгнат след него и неговите думи и няма да има мъст и гадост по света.